Да събереш кухнята на 3 поколения в една книга никак не е лесно. Особено когато обхващаш две епохи и сериозен преходен период между тях. Ърбан гурме изданието „Стари градски рецепти“ обаче е едно наистина сериозно приключение, в което Ивелина Иванова и нейният екип са се хвърлили, и за щастие са приключили успешно.
Това не е просто сборник с рецепти и красиви илюстрации. „Стари градски рецепти“ на нишовото издателство „Гурме Пъблишинг“ събира стриктно подбрани съвети от пет десетилетия. С тези рецепти се проследява сериозно начинът, по който се е развивала хранителната култура у нас – от буржоазното богатство в големите градове през 30-те години, през срива по време на войната и смяната на режима през 40-те до последователното възстановяване, съпроводено с опростяване и уеднаквяване на вкусовете.
Тези специфики ни стават ясно от съпътстващите рецептите текстове, с които се обясняват тенценциите през всяка от декадите. Признавам си, скоро не бях чел някой да пише с толкова красиви и интригуващи фрази за социализма, без да има някаква изкривена носталгия, като Васил Георгиев в неговия текст за 50-те. А рецептите от 70-те – ами това са ястията, с които повечето от нас са израснали – пиле фрикасе, руло „Стефани“, сладкиш „Агнеса“ и торта „Гараш“ (всъщност, аз „Агнеса“ не съм ял, но в импровизирания рецептурник, който всички дружно изработихме в първи клас, майката на една от съученичките ми беше написала точно тази рецепта. Ще сравня :). Освен това, много от показаните тук гозби и в момента се предлагат като винтидж ърбан ястия из претенциозните гурме рестуранти у нас.
Тук обаче няма да си говорим за рецептите. Още не съм приготвил нито една от тях, въпреки че си харесах няколко прекрасни сладкиша (включващи грис-халва, сладкиш с паста от кестени и дори торта от картофи – да, странно е, но се надявам да е вкусно).
Има и нещо друго уникално – тъй като книгата обхваща рецепти от 30-те до 70-те години на ХХ век, много хитро са ползвани фотографии от сайта Стара София, който събира интересни старинни кадри от столицата. Не на последно място трябва да спомена и едно умно продуктово позициониране – почти цялата книга е брандирана от една от големите компании, които произвеждат подправки. Което вероятно е единствената причина интересната като проект книга да излезе. Разбира се, далеко съм от мисълта, че прабаба ми е готвила с кубчета бульон и някакви фиксове. А за баба ми съм сигурен, че не е – но колко вкусно готви тази жена…
