Стивън Кинг е един от първите писатели, наредили се сред моите „любими”. Той е и първият писател, по чиито книги наистина се зарибих. Не знам дали преувеличавам в спомените си, но имаше цяла година, в която не четях нищо друго освен книги на „Краля”. Любими? „Зеленият път”, „Мизъри”(няма как, не мисля, че има негов почитател, който да не е луд по нея), „Огън”(под псевдонима Ричард Бакман Кинг написва няколко книги, включително и тази), сборникът с разкази „Нощна смяна”, „Мъртвата зона”(нея направо я оставям без коментар…просто не й е нужен, за да печели признанието на огромен брой читатели).
Когато се заех да събирам материал за тази публикация, реших, че най-добрият източник на информация е отново дело на писателя и това е „За писането. Мемоари на занаята” – книга, в която Стивън Кинг разказва за детството си, прохождането в кариерата си на писател, възходите и паденията си като човек и автор. Книга, в която той дава своите съвети към всеки един прохождащ в занаята автор и която, поне според мен, трябва да бъде прочетена от всеки. На корицата й, вместо анотация, има откъс от нея, който за мен е колкото истински и искрен, толкова и поучителен за всеки човек. Той гласи:
„От години си мечтаех за грамада от дъб, която да изпълва цялото помещение… През 1981 година се сдобих с желаната мебел и я поставих в средата на просторния си светъл кабинет в задната част на къщата. Шест години седях зад това писалище или пиян, или напълно разбит…
Година или две след като се излекувах от зависимостта си, аз се отървах от чудовищното творение и го замених с обикновена холна гарнитура… В началото на деветдесетте години, преди да се отделят и да заживеят самостоятелно, децата ми се качваха понякога вечер при мен, гледаха баскетболен мач или филм по телевизията и ядяха пица… Купих си ново бюро – ръчно изработено, красиво и наполовина колкото онзи тиранозавър рекс. Поставих го в далечния западен край на кабинета, в един ъгъл под полегатите греди на тавана… Точно под тези полегати греди седя в момента, петдесет и три годишен мъж със слабо зрение, сакат крак, но бистър ум. Правя онова, което умея, при това толкова добре, колкото мога. Преодолях всички безумства, за които ви разказах… и сега искам да ви опиша работата си…
Ще започна така: разположете бюрото си в един ъгъл и винаги, когато сядате да пишете, си напомняйте защо не е в средата на стаята. Животът не е опора на изкуството. Точно обратното е.”
Стивън Кинг е роден на 21-ви септември 1947 година и днес става на 64 години. Детството му минава трудно, тъй като майка му сама отглежда него и по-големия му брат Дейвид. Но също така от съвсем малък Кинг открива насладата и увлечението си от писането, като признава, че първите му разкази са преработени копия на комикси. Когато е в гимназията, Стивън и брат му започват сами да печатат вестник в мазето си, а на същата машина Стивън отпечатва и първата си книга, вдъхновена от филм – „Кладенецът и махалото” – в 40 екземпляра, всеки струващ по четвърт долар. За негова изненада, книгата му става хит и той успява да разпродаде на съучениците си всички бройки. Така всъщност започва кариерата на един от най-успешните и любими писатели от втората половина на 20-ти век.
Стивън Кинг завършва Английски език в университета в Мейн, където се запознава и с бъдещата си съпруга – Табита. Те имат три деца и като семейство минават през много трудности: алкохолната зависимост на Кинг, живот в мизерия, тревогите около отслабващото зрение на писателя, както и катастрофата, при която Кинг е блъснат от миниван и получава много сериозни травми. Въпреки всичко това, Стивън Кинг продължава да пише и да радва почитателите си с нови книги, макар да заявява, че писането им става много по-бавно и трудно не само поради влошеното си зрение, но и заради болките, напомнящи му за страшния инцидент.
Много от творбите на Кинг са филмирани, повечето от тях намират втори живот в киното и са изключително успешно адаптирани: „Зеленият път”, „Изкуплението Шоушенк”, „Мъртвата зона”, „Мизъри” и много други. За всеки, който не ги е гледал, но не е чел и книгите, нека първо да се сдобие с книгите, така усетът и влиянието на филмите върху вас и възприятията ви ще бъдат много по-силни и разтърсващи.
Стивън Кинг е първият писател, който ме накара да чета по цяла нощ…както и в трамвая на път за училище…както, за съжаление на учителите ми, и в училище по време на часовете. Той е първият писател, който успя да ме хване грубо за блузата и да ме вмъкне в историите си, независимо дали исках или не. Той е първият писател, който ме накара да се страхувам до параноя, да плача, когато Блейз умира и когато Джон Кофи сяда на електрическия стол. Той е първият писател, чиито книги мога да чета месеци наред без да ми омръзне стилът или историите, защото те винаги успяват да ме стреснат, изненадат и разнообразят. Той е първият писател, който ми даде съвети, в които наистина се вслушах, защото не бяха изтъркани и глупави, а наистина приложими. Затова винаги, когато някой ме попита за любим автор, без съмнение Стивън Кинг ще е сред изброените и ще заема едно от най-важните места. Честит рожден ден, мистър Кинг! Пожелавам ви още дълги години да радвате верните си почитатели и да оплитате в примамливите си истории нови и нови фенове, които никога няма да се откъснат от пристрастеността си към вашите книги…само дето още не го знаят!
Виж още и ревюто на уникалния албум с илюстрации по книгите на Стивън Кинг на Петър Станимиров.