Кристофър е много интересно момче. С него е удоволствие да се общува. Той е на 15 години и умее да разказва хем подробно (добре де, да си признаем – на моменти с прекалено много детайли), хем увлекателно. Все ще успее да вмъкне в разказа си някой интересен факт – било за космоса, било за вековна математическа задача или логическа закономерност. Освен това не обича нищо, което е жълто или кафяво и няма да докосне обяда си, ако различните храни в чинията са се докоснали. Може да умножава плашещо големи числа наум, а на паметта му би завидял и най-модерният компютър. Способен е да нарисува точна карта на нещо, което е видял преди години. Мрази да бъде докосван, както и тълпите, непознатите хора и безпорядъка. Те са в състояние да го докарат до такъв ужас, че да започне неистово да стене. Да, Кристофър е аутист и няма никакъв проблем с това. Ние – също.
„Странна случка с куче през нощта“ е увлекателната история на едно момче, което живее само с баща си. Майка му е починала преди време и сега двамата заедно преодоляват трудностите, породени от тази специфична болест. Разказът се води от името на Кристофър, който подтикван от любимата си преподавателка, започва да пише книга за една любопитна случка, на която става неволен свидетел – открива съседското куче зверски убито с вила. Това всъщност е книгата, която четем. Воден от аналитичния си ум и вродено любопитство, момчето започва разследване, което ще го доведе до съвсем неподозирани разкрития.
Авторът Марк Хадън е постигнал изключително достоверен стил на разказване, който с интерес следих. Книгата се чете леко и не доскучава. Изпъстрена е с факти, поднесени ни с чувство за хумор от Кристофър и придаващи много живот и свежест на разказа. Трябва да призная обаче, че „Странна случка с куче през нощта“ ми се стори една идея по-лековата от други мои любими разказвани от деца истории – „Ужасно силно и адски близо“ и „Стая„. За това бих я препоръчал основно на млади четящи, които търсят качествена литература, която обаче няма да ги натовари и затормози особено много.
