Беларуската писателка и носителка на Нобелова награда за литература Светлана Алексиевич и до днес не може да вярва, че Путин е започнал война в Украйна. В разговор с Дойче Веле тя е категорична, че „човек рядко може да остане толкова дълго на власт и да не се съблазни от нея“. Писателката изразява съмнение, че Русия ще се събуди преди да се появят първите гробове.
„Защото ми се струва, че ще има много загинали. Руският народ има нужда от време. Сега той като че ли страда от анемия, изпаднал е в летаргичен сън от преживяното, от това, че в обществото за много неща не се говори. А това е толкова важно. Германците не спират да говорят за нацизма, въпреки че са минали толкова години. И те се разкайват, и се разкайват, защото вероятно не се доверяват на човешката природа. И това дава плод: приятно е да се живее в общество, в което властта се намира в ръцете на разумно мнозинство“.
Според Алексиевич беларуския президент Александър Лукашенко не иска да участва във войната с украинците. Но е поставен пред свършен факт.
„Ще го изцапат с кръв така, както самият той изцапа с кръв своите силови структури. Този принцип действа по един и същи начин навсякъде. Тези хора не живеят по законите на дипломацията, на гражданското общество. Не искам да произнасям тази дума, но това са бандитски прийоми. Докато слушах как Путин говори за грешката, която бил направил Ленин, си зададох въпроса: къде вижда той тази неправда, тази полуистина, внушена му от неговото неграмотно обкръжение? Сякаш Украйна е някаква несъществуваща страна с над 40 милиона души население. Въпреки че страната се е борила за себе си и за свободата си още с Екатерина Втора.“
Алексиевич определи нападението от Беларус като „нож в гърба, чисто предателство“.
„Наскоро гледах репортаж – журналисти разговаряха с хора, живеещи в граничния район между Украйна и Беларус. „Какво говорите? Беларусите са наши братя, те никога не биха стреляли по нас!“, твърдяха украинците. А беларусите уверяваха, че украинците нищо не са им сторили. Оставам с убеждението, че обикновените хора са по-мъдри от политиците. Днес нашите общества ги изпревариха.
Украинците са много горд народ, цялото ми детство е минало сред тях. Сега те са във война. Макар че не е правилно да наричаме това война – когато братя си забиват нож в гърба, това е предателство. Не съм и предполагала, че ще се окажем във война. А сега сме точно във война.
Страшно е да си представим какво ще се случи с хората, които ще воюват. Нали са мислели да живеят в бъдещето, а не в миналото…
