В очакване „Шантарам“ да бъде адаптиран за малкия екран, продължението на романа „Сянката на планината“ (изд. „Zамония“) вече е в ръцете ми. Героят Лин на Грегъри Дейвид Робъртс, който остана в сърцата на толкова много читатели, се завръща, но дали това е за добро, или за лошо?
Две години след раздялата му с Карла Лин има нова приятелка и същия порочен занаят като част от мафиотската организация в Мумбай. Докато бившата му възлюбена успешно продължава живота си без него и вече е щастливо омъжена за медиен магнат и политик, Лин сякаш не само не може да я забрави, но и не иска да го направи, макар уж всячески да се опитва да продължи напред без нея. Може би затова някои определят „Сянката на планината“ преди всичко като любовна история.
Авторът отново е решил да разгърне въображението си на около 900 страници и по някаква непонятна за мен причина е разделил книгата на цели 15 отделни части. Структурата изобщо не се оправдава със сюжетните линии, но може би се обяснява с копнежа на Робъртс да улесни работата на някое филмово студио, което да откупи правата и за тази книга. Казано по друг начин, ако „Шантарам“ сякаш извираше от сърцето и душата на автора, то „Сянката на планината“, изглежда, е писана от пресметливия му ум и изцяло с комерсиална цел.
В продължението на „Шантарам“ срещаме някои познати герои от предишната творба и насилието и престъпните дейности отново преобладават за фон. Пиенето, пушенето и употребата на наркотици също са неизменна част от случващото се. Диалозите обаче често са скучновато написани. Четях глава след глава с откровена досада и стигнах до последната страница само и единствено на инат с надеждата, че може би финалът ще оправдае загубата ми на време, но се оказа толкова захаросан, че едва не се разболях от диабет…
Ако „Шантарам“ вече е достигнала над четири милиона продажби, то „Сянката на планината“ едва ли е обречена на подобен успех, освен ако всеки, който е прочел предшественичката й, не се излъже да си купи и продължението. Усилието на Робъртс да повтори зашеметяващия ефект от дебютната си книга е видимо, но това не прави „Сянката на планината“ всепоглъщаща и интригуваща, а по-скоро дразни като жужащ комар в палатката ти през лятото. Твърде многото философски отклонения, размисли и напъни на автора да сложи ореол на главата на Лин допълнително развалиха впечатлението ми, а ако съдя по ревютата в Goodreads, не съм единствената, която е останала разочарована от романа. Жалко, че така трепетно го чакахме от 2013 г. насам…
Не пропускайте възторжените ни отзиви за „Шантарам“ от Вал Стоева и Милена Трендафилова. Ако пък сте онези, които не харесват романа, може би ревюто на Милена Ташева ще ви заинтригува.
Още мнения за „Сянката на планината“ пък ще намерите в „Книголандия“ и Eva.bg
