Има книги, които с излизането си стават популярни в социалните мрежи. Рядко обаче виждам роман, който да предизвика такава сензация, както „Алхимизирани”…
Криминални романи чета още от времето, когато връстниците ми се вълнуваха от „Здрач“. Не ме разбирайте погрешно, именно аз бях човекът със…
Понякога най-важните разговори започват едва когато намалим звука и оставим думите да имат собствен пулс. Срещата ми с Яп Робен е от…
До неотдавна аржентинската литература се свързваше предимно с имена като Хорхе Луис Борхес и Хулио Кортасар. Днес младо поколение писатели излиза извън…
Всяка уважаваща себе си история за четене на Хабермас започва или със срив, или с амбициозно участие в конференция по комуникации. Моята…
„Аз не съм писател в класическия смисъл. Аз съм човек, който събира гласове.“— Светлана Алексиевич Светлана Алексиевич не изобретява думи. Не търси…
Преди няколко седмици пътувах по „Улицата на прасковите“ с Фицджералд. Аромат на прах, отворени прозорци, някаква разпасана южняшка романтика, в която колата…
Прочетох „Фокус“ (изд. „Жант-45“, превод: Здравка Петрова) след интервюто си с Мария Степанова – неволен жест на хронологична неправда, който все още…
Мария Степанова: Всички романи и стихове са драскулки по стената на затвора, който ще напуснем
20 мин.
Мария Степанова е от онези редки съвременни писатели, които не просто се вглеждат в паметта, а я моделират, превръщат я в личен…
Има книги, които не искат да бъдат харесани. Които не търсят разтоварване, не предлагат удобни сюжети, нито изходи. Те не ни прегръщат….
