Понякога най-важните разговори започват едва когато намалим звука и оставим думите да имат собствен пулс. Срещата ми с Яп Робен е от…
Когато преди Пролетния панаир на книгата екипът на „Аз чета“ подготвяше списъка със заглавия, които иска да си купи, аз вече бях…
„Да разкажеш за една смърт, е не по-лесно от това да я преживееш.“ Из „Градинарят и смъртта“ от Георги Господинов Навечерието на…
Ще започна със скандално признание, достойно за отнемане на книжен бадж: не харесвам особено Панаира на книгата. И да, въпреки това ходя….
Най-любимото ми място за четене е във влака. И каква случайност – при последното си пътуване избрах новата книга на Бакман за…
Някои книги идват с трясък. Други – като „Смок“ (изд. „Сиела“) – идат като съседката отдолу в неделя по обед: с тавичка…
След ревюто за „Да ти бъда тяло“ (изд. „Жанет 45“) предупредих главната ни редакторка Диляна Денева, че да напиша текст по-малко от…
Преди няколко седмици пътувах по „Улицата на прасковите“ с Фицджералд. Аромат на прах, отворени прозорци, някаква разпасана южняшка романтика, в която колата…
Прочетох „Фокус“ (изд. „Жант-45“, превод: Здравка Петрова) след интервюто си с Мария Степанова – неволен жест на хронологична неправда, който все още…
В света на забързаната столица, в едно легло на висок етаж, с очи, натежали от сън, но с ум, който отказва да…
