Фиона Макинтош е английска писателка с богато творчество, на което тепърва ни предстои да се наслаждаваме и в България. Нейните романи от години се превеждат и преиздават по цял свят, а две от последните й истории вече смело обират овациите на почитателките на стойностната романтична литература у нас благодарение на „Софтпрес“. Ревюто на Вероника за „Кутия шоколад“ можете да прочетете тук, а сега аз ще ви разкажа впечатленията си от „Тайна с дъх на парфюм“.
Първо искам да споделя, че съм абсолютно, тотално, та чак банално влюбена в корицата! Обожавам да я гледам, а и да я милвам! Знам, че звучи малко (или много) откачено на онези, които не могат да нарекат себе си „книгохолици“, но съм сигурна, че останалите ще ме разберат. Само при вида на лавандуловите нюанси, с които е обагрена, ме наляга едно такова завидно спокойствие… А пък докосна ли се до релефната лилава панделка, усещам как усмивката разцъфтява веднагически на лицето ми. Моето уважение и възхищение за изящната работа този път си спечели художникът Радослав Донев.
Много ми харесва идеята на Фиона Макинтош да посвети почти всичките си романи на силните и смели жени – дами, живели в миналия век, които са поставени пред тежките изпитания на времето си. Най-специалните качества у героините й са непокорството, будния им ум и желанието им да излязат от рамките на тогавашните разбирания за ролята на женския пол в обществото.
Вярна на целите си, авторката поставя началото на „Тайна с дъх на парфюм“ в навечерието на Първата световна война – краят на лятото на 1914 г. Мястото, което няма да напуснем през следващите 390 страници, е Грас, и до днес считан за самото сърце на френската парфюмерия. Интересен факт, който книгата ме подтикна да открия, е, че парфюмите, каквито ги познаваме сега, се зараждат именно на територията на Франция още през XVI век, когато кралица става обсебената от ароматите италианка Катерина ди Медичи.
Както споменах, действието се развива в твърде неблагоприятна за жените епоха. През онези години всички решения се вземат единствено и само от мъжете, които пренебрегват дамското мнение, независимо от логиката и правотата му. Поради тази причина и щастието на Фльорет Дьолакроа не представлява нищо повече от разменна монета между две от най-известните и важни фамилии в Грас. Щом става глава на семейството, Анри Дьолакроа не губи време, а омъжва сестра си за Еймъри дьо Ласе. Замисълът му е да съюзи двете парфюмерийни империи и да подари сватбата на десетилетието на хората, тръпнещи в ужасено очакване на предстоящата война.
Фиона Макинтош (снимка: Better Reading)
Още от малка Фльорет ненавижда бъдещия си съпруг, но за Анри това няма никакво значение. Сестра му е просто жена и полът й явно обезсмисля дарбата, която тя притежава. Момичето и нейният брат близнак са „Носът“ на парфюмерийния бизнес, а въпросната дарба е пропуснала да сполети по-големия им брат. (Друг интересен факт е, че жените могат да различат много повече аромати, отколкото мъжете.) Естествено, Еймъри дьо Ласе изобщо не би допуснал Фльорет до своите лаборатории…
Съдбата обаче е приготвила изненада за всички. Жестока, немислима тайна ще изплува на повърхността, а заедно с нея и човекът, който ще промени живота на Фльорет. Именно той носи искрата и широкия мироглед на мъжете, които един ден ще отворят сърцата и умовете си за идеите, които една жена може да предложи. Така или иначе, когато всички мъже са на война, кой ръководи домовете, бизнеса, семействата? Независимостта ни като човешки същества, правото на избор и свободата да вземаме собствени решения малко по малко се появява на хоризонта. Това е началото на женска революция в световен мащаб.
В „Тайна с дъх на парфюм“ много ми хареса как Фиона Макинтош наистина се е постарала да пресъздаде историческата достоверност и усещането да участваш в живота на един толкова малък, но изключително деен и важен за света град като Грас. Що се отнася до любовта, тя е представена като явление, буря, мълниеносна промяна само за ден… С което, честно казано, ми дойде една идея в повече, макар да предполагам, че понякога наистина се случва така – безразсъдно и като на филм.
Научих се да не анализирам любовта. Тя не може да бъде контролирана. Можеш да се бориш с нея, да се въздържаш от допир с нея, да се опитваш да я избегнеш, като се отдадеш на самотно съществувание, но когато някой пресече пътя ти, не можеш да пренебрегнеш чувствата. Те са като някакво спящо и съвсем отделно животно, което живее във всеки от нас, Фльорет… то е диво, похотливо, не знае засищане, винаги иска още.
Впечатлих се и колко живо и истински са описани различните аромати, които Фльорет успява да долови. Чак почва да ти се струва, че сам ги подушваш… Уникално преживяване е! Какъвто и аромат да сте доловили – жасмин, роза, лавандула, момина сълза, – занапред истинското му ухание със сигурност ще ви напомня за романа.
Човешката памет е известна със способността си да запаметява много по-добре аромати, отколкото каквото и да е друго. Навярно ви се е случвало да си спомните за някого моментално, на секундата, щом усетите неговото ухание, макар да го носи друг човек. Може би тази книга ще ви пренесе на мястото, което не принадлежи никому – миналото, при хората и чувствата, от които ви е останал само дъх на парфюм…
Още едно ревю за романа ще намерите при Хриси в блога „Hrisilandia“.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
