So wrong
So beautiful
So bad
So Laura.

Мило дневниче,

Минаха шест години от първата ми среща с Лора Палмър. Оттогава вече нищо не е същото, още по-малко пък аз самата, но с интерес и ужас откривам, че когато седна с нея на масата – с тази измачкана, пожълтяла, вече разбулена мистерия на име Лора, не мога да не си задам въпросите от едно време. Чудя се дали демоните в главата й са и мои демони. Дали аз приличам на Лора, или пък тя прилича на мен. Дали трагичната й съдба не е метафора за моята обреченост… Но нека първо ви запозная.

Лора, Лора Палмър, която още е на акъла да си води таен дневник. Лора, която запазва детското у себе си дори след алкохола, наркотиците и безразборния секс. Дори след смъртта си.

Това, което трябва да знаеш за Лора, е, че тя никога не е сама. Зад гърба й винаги се прокрадва една сянка – смразяващият призрак на нейните нощи. Тя го нарича Боб и той е нейната тайна. Той е причината Лора да не е като нас.

Тя се бори с него по свой си начин. Но някак винаги излиза, че върви срещу самата себе си. Оръжието й е нейният дневник. Тетрадката, с която всяко момиче заменя куклата, преди да запали първата си цигара. Само че Лора не е „всяко момиче“. А този дневник е най-тайният дневник на света.