Теодора Лилова е психолог по сърце и кариерен консултант по професия. А отскоро и автор на книга – „Санаториумът“, в която разказва за периода от три години от детството ѝ, прекаран в морски санаториум „Слънчев Бряг“. Това е автобиографична история за връзките между детските преживявания и страховете и нагласите в зряла възраст.
Срещнахме се с Теодора, за да ни разкаже повече за себе си, за дебютната си книга, а също и за предстоящата ѝ премиера на 8 юли. С човек като Теди е истинско удоволствие да се общува. Тя чете много и с голям интерес книги за детска и специализирана психология. Опитва се да разрешава проблеми и да помогне на всеки, който потърси помощта ѝ. Казва, че най-голямата ѝ победа е тази над себе си. „Санаториумът“ е инструмент за себепознание, който би могъл да помогне както на самата авторка по пътя към себе си, така и на читателите, които имат интерес към анализа на миналото като начин да намериш спокойствие и щастие.
Разкажи ни малко повече за професията си – какво означава да си кариерен консултант и коуч? Защо реши да се занимаваш с това?
Кариерният коуч помага на хора, които са на професионален кръстопът да изяснят следващата си кариерна цел. Кариерният коуч също така се включва и в професионални ситуации, в които нещо ви притеснява в кариерно отношение, но не можете да определите точно какво; не сте сигурни дали искате да смените работодателя си, но и не се чувствате на място в текущата си компания и екип; искате да се развивате в компанията, в която работите и не знаете как да подходите; имате нов мениджър и след първите няколко месеца не успявате да намерите общ език; в компанията ви се случват промени, които пораждат у вас несигурност, и си задавате въпроси относно бъдещето и вашето място в организацията; имате конфликт с някои от екипа или с клиент, партньор, мениджър и не знаете как да навигирате ситуацията.
Кариерният консултант помага с консултации в процеса на изясняване на професионалния фокус, с подготовката на документите по кандидатстване, подкрепа в процеса по търсене на работа и подготовка за интервю.
Този професионален проект стана спонтанно, както повечето хубави и стойностни неща в живота ми. Хората около мен започнаха да ме търсят да им помагам с подготовката за роля, която искат, с направата/прегледа на документи за кандидатстване, както и с това да решат какво искат да правят със себе си в професионално отношение. В един момент ми хрумна, че искам да помагам на повече хора, които не са в близкия ми кръг от контакти и първата стъпка към това беше създаването на уебсайт, в който описах как мога да бъда полезна. След това започнах да чета коучинг материали, сертифицирах се и сега съм в процес на сертификация като кариерен хюман дизайн консултант.
Книгата ти е базирана изцяло на твоята лична история, но не спада към традиционния биографичен жанр. Може ли да се каже, че тя е един вид автотерапия и защо?
Аз възприемам „Санаториумът“ като вид мемоар, защото е смесица от лична история, художествена измислица и самоанализ. Творческият процес беше терапевтичен за мен, защото емоционално преживях и рационално анализирах случки от – може би най-важния период от детството ми. Тази дълбинна работа ми помогна да напредна в процеса на себепознание, помогна ми да направя връзки между случки, които съм преживяла, когато съм била на седем, и възприятия, нагласи и методи за справяне с житейски ситуации, които съм възприела впоследствие. За някои от тях подозирах, други ме изненадаха.
Мислиш ли, че “Санаториумът” може да помогне на част от читателите ти да се справят с травми от миналото си? Всъщност натоварваш ли книгата с подобна мисия?
Напълно възможно е, докато чете моите преживявания и кое как е повлияло, читателят да направи подобни връзки и за себе си. Ще съм много щастлива ако това се случи, защото това е и част от решението ми да споделя „Санаториумът“. Не искам да натоварвам книгата с очаквания, по-скоро си представям как, запознавайки се с историята, читателите се вдъхновяват да изследват своите преживявания и да извървят своя път по-осъзнато и отговорно към себе си.
Мемоарите на Гленън Дойл направиха това за мен. Нейната история е много различна от моята, но въпреки това се асоциирам с голяма част от изводите, до които стига, и се вдъхновявам за собствените си процеси и проекти.
Какво представляваше подготовката за написването на “Санаториумът”? Лесно ли се оказа създаването на текста? А може би трудното дойде след това?
Всъщност подготовка нямаше. Вдъхновението ми дойде на разходка с дъщеря ми. След това започнах да пиша отделните глави като есета, които изпращах на сестра ми – първият ми читател и редактор, за преглед и мнение. Тя също е посещавала санаториума и можеше да се свърже с всичко, за което пишех. Текстът буквално се изля от сърцето ми на белият лист.
Трудностите наистина дойдоха след това. Не бях истински подготвена, че нито едно българско издателство няма интерес да издава неизвестен автор. Не бях подготвена за мълчанието и за обратна връзка от типа – никой не се интересува от лични истории. Аз самата съм им голям привърженик и вярвам, че една лична история, разказана автентично и завладяващо, си струва да бъде споделена.
Като консултант вероятно си свикнала да получаваш обратна връзка от своите клиенти. Различно ли усещането в ролята на автор?
Засега обратната връзка идва от една шепа първи доверени читатели, на които съм доверила ръкописа преди да излезе официалната печатна версия, така че нямам база за сравнение. Вероятно усещането ще е различно, защото в ролята си на консултант аз съм обърната към клиента и живея неговите проблеми и предизвикателства. „Санаториумът“ е насочен към мен, моите преживявания и изводи. Едно е, когато получаваш обратна връзка за конкретната си роля в живота на даден клиент, съвсем друго – когато споделяш част от своя живот.
“Санаториумът” проследява малка част от живота ти. Обмисляла ли си написването на продължение?
За момента не, но кой знае. Ако хората решат да споделят техните истории, прочитайки моята, може това да ме вдъхнови за още.
Можеш ли да ни разкриеш малко за предстоящата премиера на 8 юли? Какво могат да очакват твоите читатели?
Премиерата ще е на много скъпо за мен и съпруга ми място, където бяхме на една от първите ни срещи. Просторна, романтична градина, която вярвам пасва добре на тематиката на книгата. Ще има интересни питиета, подаръчета, въпроси и отговори, книги с автограф, както и много настроение.
Кои са книгите, които си предвидила да прочетеш това лято?
В момента чета „География на мъдростта“ от Ерик Уайнър, „Проблясък“ на Малкълм Гладуел, „Осъзнато сънуване“ и „Шлифоващият диаманти“, както и няколко книги за хюман дизайн. На нощното ми шкафче са още „Изгубеното сърце на Азия“, „Дарът на терапията“, разкази на Чехов и Елин Пелин и „И страж да бди на пост“. Планирала съм да си купя и „Хартиена лодка в открито море“ – много харесвам есетата на Мила Иванова в социалните мрежи и вярвам, че и книгата ѝ ще ми допадне.
Снимка на публикацията: Личен архив
„Санаториумът“ можете да поръчате от сайта на книгата.
Премиерата на книгата ще се състои на 8 юли (сряда), от 18:30 ч. в градината на The Bookies (София, ул. „Доспат“ 37). Събитието във Facebook ще намерите тук.
