fb
Как четешСпециални

Как четеш: Ива Дойчинова

6 мин.

Една от характеристиките на рубриката „Как четеш“ е, че тя е неизчерпаема – от нея има смисъл, докато срещаме харизматични личности, които обичат книгите. Понякога обаче попадаме на толкова сладкодумни участници, че повтаряме поканата си към тях. Такъв е случаят и с днешната ни гостенка – радио и телевизионната журналистка, основателка на кампанията „Будител на годината“ Ива Дойчинова (последното ѝ гостуване при нас беше през 2018 г.). Ако и вие като мен обожавате гласа ѝ, не пропускайте и разговора ни за книги. Дори в писаното слово личи чаровната ѝ усмивка, а острият ум и чувството за хумор си остават нейна запазена марка. Ива ни загатна за нещо предстоящо тази година – тренинги за ярка публична реч и харизматично лидерство, така че оставаме нащрек за обявяването на този проект. А сега – приятно четене!


Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която те е накарала да промениш нещо в живота си?
В различните периоди на живота ми – това са различни четива. В последно време текстовете на Ювал Ноа Харари карат мисленето ми да променя фокуса си. Особено по отношение на информацията, разказа за човечеството, цивилизационната промяна, която настъпва. В момента чета последната му книга – Nexus и тя е точно по тези теми. Другата книга, която остави дълбок отпечатък в мен, е „Неопитомена“ на Гленън Дойл. Един много честен текст за женските драми, битките, изкушенията и изборите на неопитомените жени. 

Отбелязваш ли си пасажи и цитати, докато четеш, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не драскам, а снимам с телефона си пасажи, които харесвам, за да ги запазя за мен и да ги чета отново във важни моменти.

Сподели ни любимия си или последния отбелязан цитат.
Хм, последното, което съм си снимала, е от книгата на Лао Дзъ „Даодъдзин“

Върховната Добродетел се постига,
Като се следва Дао.
Дъ е неговата проява.
Но Дао е и скрито, неуловимо – 
неуловимо и скрито,
А в центъра му никне Образът,
от който се раждат нещата. 
отдалечено и тъмно,
но в него се крие зародиш
от най-чисто естество.
От древни времена до наши дни
названието му не се променя.
от него тръгва Изначалното.
Как зная всичко това ли?
Ей така …

Художествена или нехудожествена литература предпочиташ? Или и двете?

И двете. В последно време повече чета нехудожествена литература и има няколко издания, които си струва да бъдат прочетени, въпреки обема си. Това са „Принципи за справяне в променящия се световен ред“ от Рей Далио и „Епохата на автократите“ на Гидиън Рахман. Помагат за по-дълбоко проникване в процесите, които  се случват днес, и адаптацията към тях.

Какво място заема поезията в живота ти? Имаш ли любима стихосбирка?
Има периоди, в които съм била истински зависима от поезията, но бяха по-скоро студентските ми години. Бях научила наизуст „Свобода“ на Пол Елюар и си го рецитирах в трамвая, докато пътувах към университета с всичките му 21 строфи. Но и до ден днешен си спомням последната:

„И чрез мощта на тази дума
Живота си започвам аз отново
Роден съм, за да те позная
И да те назовавам
Свобода.“

Любима екранизация или театрална постановка по книга? А книга по филм или пиеса?
„Майстора и Маргарита“ – филмът, който излезе по романа на Булгаков през 2024 г. на режисьора Михаил Локшин, е феноменално добър пример за съвременна екранизация. 

С кой писател би се запознал на живо?
Ако беше възможно – със Франсис Скот Фицджералд и Чарлс Буковски, особено ако са в трезвия си период.

Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Хартиени, оставам си класик в този смисъл, само дето библиотеките ми не събират всички богатства. Аудиокнигите също имат своя чар, но не са ме подчинили напълно все още. 

Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Спирам в момента, в който осъзная, че вече се разсейвам и не схващам смисъла на прочетеното. 

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Ако са художествено добре изградени, дразнителите всъщност стават движеща сила на четенето. Това, което ме отказва при художествената литература да продължа, са клишета, предвидимост, претенциозен или семпъл стил. Често ми се случва, за съжаление.

Какво четеш и/или слушаш в момента?
В момента продължавам Nexus на Ювал Ноа Харари.

Коя е последната книга, която си купи?
„Градинарят и смъртта“
от Георги Господинов и „Ти, подобие мое“ от Радослав Бимбалов. Горещо препоръчвам и двете.

С коя книга би казал „обичам те“?
„Мостовете на Медисън“ от Робърт Джеймс Уолър – за максималистичната и драматична, несвършваща любов. 

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Няколко едновременно.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
В библиотеките ми е пълен хаос. Никога не съм успяла да подредя по какъвто и да било признак книгите там. От време на време изнасям някои в близката градинка, където има къщичка за book crossing. Но положението е революционно и ще се наложи скоро да започна някаква организация. 

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Талант е да отгатнеш на кого какво ще му допадне. Има хора, с които сме на една вълна по отношение на книги и филми и щедро препоръчвам моите любимци. Олга Токарчук, макар че книгите ѝ не са леки за четене, е феноменална. Пол Остър също е мой любимец. Много обичам ранния Мураками, Амос Оз, Исабел Алиенде, Маргарет Мацантини, Лоран Гунел. На сериозните читатели, които се интересуват от по-дълбоко проникване в политическите процеси в света, горещо препоръчвам поредицата „Власт и отговорност“ на издателство „Сиела“. 

Вижте всички участници в рубриката ни „Как четеш“ тук.

Книгите, споменати в материала, можете да намерите в Ozone.bg.