Роден в Бразилия, Тиаго де Мораеш започва своята кариера, създавайки рекламни илюстрации, когато е едва на 16-годишна възраст. Носител е на наградата Sheffield Children’s Book Award, а на българските читатели е известен с поредицата си атласи – Исторически, Митологичен, Откривателски атлас и книгата “Зверски митове”, всички преведени от Ана Пипева. В България той беше по покана на издателите си от ИК „Жанет 45“, а аз се срещнах с него, за да разбера повече за вдъхновението да откриваш тайните на митовете и историята.
Автор и художник сте на книгата “Зверски митове”. Разкажете ни как се вдъхновихте, за да напишете книга за чудовищата в различните митологии.
Не бих казал, че съм заклет почитател само на чудовища. Това, което харесвам в магическите същества, е въображението, с което хората са ги създали в колективното съзнание. Така например, в “Зверски митове” има Каса-обаке – това е японско митологично създание, което представялва чадър с голямо око. Впечатляващо е как за една цяла култура може да има такова възприятие за нещо толкова ежеджевно като чадъра!
Това ли е причината да започнете да разказвате за история и митология в своите книги?
Не бих казал, че имам причина, а по-скоро желание. Винаги съм обичал митологията, още от дете. А по-късно започнах да пиша измислени истории, да създавам и илюстрирам комикси, а тук в България можете да намерите моите книги “Зверски митове”, “Откривателски атлас”, “Исторически атлас” и “Митологичен атлас”. Когато започнах да пиша, създавах художествени истории, опитвайки се да разкажа на сина си повече за скандинавската митология. Той беше на 7 години, а аз така и не успявах да му опиша достатъчно добре световното дърво Игдрасил. Затова започнах да го рисувам.
Превърна се в дейност, с която да мога да разказвам за по-малко познати митологии. Имаме доста истории – разказвани и преразказвани, които са свързани със старогръцката, египетската и скандинавската митология, но не и за полинезийската, например. Исках да разказвам тези истории, защото на мен самия ми бяха интересни, а се надявах, че ще станат интересни и на други хора. Всичко е история и може да бъде история.
Много от историите, особено в митологията, следват познатата ни Триактова структура. В книгата обаче не винаги виждаме това спазено.
Да, това е нещо изключително интересно. По-голямата част от митовете, които са част от старогръцката или скандинавската митология, наистина следват този модел. Но не всички. Това е нещо, което обсъждах дълго с редакторите си. В митовете от Япония, от Африка имаме такива ирегулярни истории. Исках да имам възможност да разкажа и истории, които може би не следват точно този модел. Понякога може да ни се струва, че тези истории са някак незавършени, но именно затова са и толкова интересни!
Все по-често виждаме книги, в които история, позната ни от митологията, е поставена в нов контекст, даден ѝ е нов прочит, понякога дори нов край. Изкушавали ли сте се някога да пренапишете края на някоя история?
Не съм пренаписвал край на история до този момент. Желанието ми е да запазя колкото се може повече автентичност в историите, макар че това е почти невъзможно. Всеки мит, всяка легенда е препредавана толкова пъти, че се е сляла с културата, някои нейни части са били променяни, някои – изгубени. Понякога имаме десетки варианти на историята, вкл. такива, които си противоречат. Именно в това е красотата – как митовете са се променяли, как са се свързвали с ежедневието, как хората са измисляли митологични същества, с които да обясняват природата – слънцето, ураганите, промяната на сезоните.
В своята книга “Исторически атлас” говорите са хора със суперсили като Малала, като Нелсън Мандела. Можем ли да кажем, че разказването на истории е вашата суперсила?
Да, това са суперсили, които всеки от нас може да притежава. В това е красотата им! Ако като хора, работим здраво, за да създадем по-добър свят, то можем да имаме супер сила. Но не знам каква е моята.
Може би разказването на истории?
Но за мен това не е суперсила, това е нещо нормално, това е работата, която съм си избрал – писане, четене. Много хора могат да не се съгласят, че писането е истинска работа, но аз съм я избрал за свое призвание.
Харесвам това, но го приемам и като отговорност. В книгоиздаването има процеси, има крайни срокове, понякога това ти тежи. Важно е обаче да се научиш да се наслаждаваш на процеса на създаване на една книга, а не само да отпразнуваш успеха ѝ.
Споменахте процес на създаване. Имате ли определена рутина за писане?
Събирам истории, като чета много. Чета всичко, правя проучване, пиша записки. Старая се да бъда максимално подготвен по темата, за да може когато седна да пиша, да го правя уверено – без да се притеснявам за фактите, а да се фокусирам върху креативната част. Обикновено работя през целия ден – сутрин пиша, а следобед рисувам.
В България ще се срещнете с много от вашите читатели, включително деца. Имате ли среща с млад читател, която се е запазила като особено ярък спомен?
О, толкова много! Обичам да се срещам с младите си читатели, защото децата са постоянен източник на любопитство. Да, понякога децата питат близки въпроси – коя е любимата ви книга, любимия ви мит, но друг път има въпроси, които те карат да се замислиш сериозно. Спомням си, че веднъж дете ме попита дали бих избрал рисуването или писането, ако мога да правя само едно от двете до края на живота си. Сериозно помислих преди да избера писането. Мисля, че с думи би било по-лесно да разкажеш история, но съм щастлив, че не трябва да избирам – мога да правя и двете.
Книгите на Тиаго де Мораеш може да откриете в Ozone.bg
