След като прехвърлих във влака едни 200 много тежки страници от доста сериозна книга за маркетинга, тази сутрин трябваше да се разтоваря малко с нещо леко. И затова за прочетох „Тина и половина“ на Юлка. Като в доброто старо време преди 10-тина години – по книжка на сутрин.
Започвам веднага с признанията: не очаквах да ми хареса. Знаех, че ще чета книгата бързо и на един дъх, но не очаквах да намеря полезни неща вътре. Разбира се, не намерих полезни неща за мен конкретно, но намерих много добре вградени методи за възпитание.
Тинка е комплексирана дебеланка, която тепърва навлиза в истинския живот. В книгата среща първата си голяма любов, променя фигурата си до неузнаваемост, успява да се пребори с всички, които й се подиграват. И накрая, но не на последно място – успява да познае силата на истинското приятелство. Колкото и странно да звучи, „Тина и половина“ наистина показва на тийнейджърите.
И дотук с общите приказки. В книгата са позтавени редица предупреждения за подрастващите (тази дума май звучи соц, но си е родна) момичета – да внимават с кого комуникират в интернет, да внимават да не нараняват най-близките си приятели, да внимават с начина, по който разговарят с родителите си, да внимават с кое момче какво правят, да внимават как отглеждат по-малкото си братче или сестриче.
Сблъсъкът на поколенията също е доста интересен. От една страна Тина и приятелката й имат проблеми със своите родители, а от друга – героинята среща много силна подкрепа от учителката си по физическо (екс-дунда също) и от майка си. Бабата по дифолт е вечно досадна и с вкусотийките си само пречи на диетата на мацката (ех, а моята баба какви бухти прави да знаете…) Задължителният хепиенд пък е отворен.
И все пак, „Браво, Юлка“. И ако трябва да цитирам една дама от екипа на издателство „Кръгозор“, „А, супер, записвам те веднага във фенклуба на Тинка“.
