fb

"Аз чета" стана на 14 години.  Какви са нашите подаръци, виж тук!

БлоговеМнения

Цензурата в Китай продължава да репресира интелектуалния елит на страната

6 Mins read

Професорът по източноазиатски науки и китайска литература към университета в Принстън Пери Линк разказва за най-новите прояви на цензура в Китай пред New York Review of Books. Още през 1979 г. той провежда редица интервюта с китайски писатели и литературни редактори като част от изследователски проект. Водачът на комунистическата република Мао Дзедун е починал преди три години и атмосферата е тежка. Участниците в проекта знаят, че останалите ги наблюдават, и мнителността им се отразява на отговорите, които дават.

Пери е удивен колко често използват фразата „моето лично мнение е, че“, последвана от ласкателни коментари за управляващия режим. Така интервюираните избягват опасността да бъдат обвинени, че подвеждат един чужденец с невярна информация за държавната политика на Китай. Според нея китайските интелектуалци са свободни да изразяват личната си позиция, ала отправеното послание всъщност е „Свободни сте да се съгласите с нас“.

Пери Линк (снимка: China File)

По онова време хората, които не са се подчинявали строго на правилата на режима, са били наказвани, но официално изтъкваната причина винаги е друга. Така свободата на словото де факто не е била накърнявана. Последствията обаче са били незабавни – намаляване на заплащането, отказ за жилище или за право на пътуване. Подобни мерки са известни като „носене на тесни обувки“, а в случаите, когато правителството не си е правило труда да разясни какво е провинението – „носене на тесни стъклени обувки“.

Изкуството на контролираната реч продължава и през следващите десетилетия, включително и до днес. В началото на XXI век на общинските власти са спуснати изрични инструкции за избягване на цензурата и използването на черни списъци. За да спрат дадена статия, властимащите е трябвало да се свържат с редакторите по телефона и да ги инструктират гласно.

Сериозно провинилите се автори са били изпращани в затвора за години, а цитираните нарушения в досиетата им са нелепи – неплатени данъци, измама, блокиране на трафика по пътищата или просто „предизвикване на скандал“. Най-опасното обвинение, запазено за крайните случаи на злоупотреба със словото, е било така нареченото „подстрекаване на подривна дейност срещу държавата“ и по смисъл се доближава най-много до истинската причина за задържането.

Днес подобни евфемизми от страна на китайското правителство продължават да бъдат ефективен метод за издевателства. През ерата на Си Дзинпин репресиите обаче се изтъкват явно, дори гордо. „Документ девет“ на настоящото правителство, въведен през 2013 г., предупреждава партийните членове за клопките, които крият идеи като „универсални ценности“, „журналистика в западен стил“ и гражданско общество“. Документът е официално класифициран, но се разпространява сред милионите членове на комунистическата партия и в крайна сметка излиза извън границите й. Друга дръзка мярка на правителството датира от юли 2015 г., когато е организирана мащабна акция срещу адвокати по човешките права в цялата страна. Фалшивите официални обвинения за мошеничество този път не успяват да заблудят никого. Посланието е разбрано от всички: „Властта е в ръцете на Партията“.

Линк пише още, че в началото на 2017 г. е видял стандартен авторски договор на голямо пекинско издателство, чиито практики по негови думи несъмнено отразяват механизмите, прилагани в цял Китай. Член втори от договора изброява текстовете, подлежащи на цензура, а именно такива, които:

  • съдържат език, противоречащ на честта и интересите на държавата;
  • вредят на националното единство;
  • оповестяват държавни тайни;
  • обиждат изтъкнати културни традиции на нацията.

Списъкът продължава, а обобщаващата категория в самия му край е повече от интересна: „или които нарушават други регулации“.

Член пети упоменава черно на бяло кои думи в текстовете ще бъдат цензурирани:

Издателят има право, според законите за издателска дейност и регулациите на държавата, да задържа, ревизира и добавя към текста на автора. Ако промените са съществени, издателят следва да се консултира с автора, за да получи съгласието му. Ако авторът откаже да приложи предложените промени или след многократни поправки продължава да не спазва член втори от този договор, издателят има правото да отмени договора.

Линк споделя, че редакторите в китайското онлайн списание Caixin са искали да публикуват негово есе, написано в памет на първия му учител по китайски език в Харвард през 1963 г., но при едно условие – да зачеркнат две изречения, отнасящи се до Клането на площад Тянанмън от 1989 г. Макар поправката да не е била в съзвучие с личните им желания, се е наложила да я изискат, защото: „Такива думи са забранени и няма дори минимален шанс да преговаряме по въпроса“. В крайна сметка материалът е публикуван другаде.

Лиу Сяобо (снимка: People)

На 18 август 2017 г. новата вълна на агресивна цензура в Китай достига и Запада, когато британското издателство Cambridge University Press признава, че се е поддало на натиск от страна на китайското правителство да изтрие от сайта си 315 статии от изтъкнатия академичен журнал China Quarterly. Целта не била да се провокира Запада, а да стеснят интелектуалните хоризонти на хората в Китай. Въпреки това академичната общност реагира незабавно и въпросът прераства в конфронтация между Изтока и Запада. В крайна сметка британското издателство връща сваленото съдържание на сайта си. Отговорът на Пекин е предвидимо рязък.

Китайския вестник Global Times, издаван на английски език и подкрепящ Партията, пише:

Не е там въпросът, че няколко статии от China Quarterly с малцина читатели не могат да бъдат открити в интернет пространството в Китай. Истинският проблем е, че фундаменталните принципи на двете страни са в конфликт и следва да се запитаме чии принципи пасват по-добре на днешния свят? Става дума за силово противоборство. В крайна сметка времето ще покаже кой е бил прав.

Пери Линк завършва статията си, цитирайки Лиу Сяобо – носителя на Нобеловата награда за мир от 2010 г., който на 17 юли 2017 г. умира в китайски затвор. В свое есе от 2006 г. той коментира как диктаторският режим, наложен от комунистическата партия, ще доведе Китай до истинска катастрофа.

Ако комунистите успеят още веднъж да поведат Китай по грешен исторически път, резултатът няма да бъде само поредната катастрофа за китайския народ, но вероятно и бедствие за либералната демокрация по целия свят.