fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Творци на съвпадения“ ще разлеят кафето ви, ще ви бутнат пред автобус и ще променят съдбата ви

4 мин.

Имам си едно придирчиво книжно другарче, което трудно се впечатлява, но щом ми препоръча нещо, знам, че ще си заслужава. „Творци на съвпадения“ (изд. „Изток-Запад“) дойде с категоричното й одобрение още когато не се знаеше дали романът изобщо ще излезе у нас. Много се зарадвах да го видя преведен на български и само чаках да ми падне в ръчичките. Доста дълго го четох и разнасях в чанти и куфари, преди да го завърша, така че вече нямам търпение да се освбодя от впечатленията си за него. Разбира се, казвам го с най-добри чувства!

Действието се върти около трима агенти на съдбата, или така наречените творци на съвпадения. Дружината се състои от добросърдечния Гай, самонадеяния Ерик и вглъбената Емили, която се отличава с мистериозното си минало. Тримата не са човеци, колкото и да приличат на такива, а свръхестествени създания, чиято мисия е да тласкат хората към определени постъпки чрез ловка манипулация на околната среда, чувствата и намеренията им.

Нищо не е случайно, когато около теб се върти творец на съвпадения, дори песента по радиото. Големият план обаче невинаги цели да те отведе до щастието, любовта или осъществяването на скритите ти таланти – както зад най-значимите триумфи, така и зад най-жестоките катастрофи в историята на човеството прозира намесата на агент на съдбата. Но дори и те не са предпазени от неизвестността и резките завои в битието си, както тримата герои много скоро ще се уверят.

Наистина харесах идеята на „Творци на съвпадения“ – не просто е чудата и запомняща се, но е и изключително изпипана в детайлите си. Йов Блум създава впечатлението, че творенето на съвпадения е истинска наука с теоремите й и подробните описания на механизмите й. Силно се впечатлих от грижливото, правдоподобно представяне на дейността, която агентите на съдбата упражняват. Тя се основава на математическа прецизност и безкомпромисно планиране. Честно казано, в този тип творчество свободата не е абсолютна, никак даже. Интересни ми бяха и откъсите от учебниците на бъдещите творци на съвпадения. Личи си колко много мисъл е вложена в концепцията, за което свалям шапка на израелския автор.

Книгата ме изненада и с философския си пласт. Очаквах доста по-леко и въздушно четиво, но Йов Блум ме хвана неподготвена с дълбокомислените си разсъждения за причинно-следствената връзка в линията на времето, за мотивите, дирижиращи промените в житейския ни път, за привидните баналности, които ни тласкат в една или друга посока, и най-вече за собственото ни отношение към тези събития. На много места се спирах, потопена в размисъл от прочетеното.

Не ми допадна обаче темпото на романа. Усещането ми може да не е общовалидно – из социалните мрежи мярнах няколко възторжени мнения на читатели, които са го изгълтали на един дъх. При мен обаче се случи точно обратното – вървеше ми изключително бавно, на границата с мудното. Бих казала, че в случая най-голямото му предимството изиграва ролята и на недостатък. Сериозният подход към науката за манипулиране на съдбата и цялата тази описателност на моменти ми натежаваха, признавам. Понякога ми се искаше действието леко да се забърза и да се случи нещо значимо, което да ме разсее от поредната метафизична отбивка в сюжета.

Краят успя едновременно да ме въодушеви и разочарова. На финала се натъкнах на няколко страхотни обрата, които, честно казано, не успях да предвидя – не държа да бъда най-проницателният читател на света, винаги изпитвам удоволствие, когато авторът успее да ме изненада. Не бях толкова възторжена обаче от факта, че в крайна сметка всичко отново опря до пустата любов. Обичам романтиката в книгите, но точно тази, която е по-нестандартна, се надявах да кривне в друга посока. (Ако не сте язовци като мен, точно това пък може да ви спечели, кой знае.)

В крайна сметка се убедих, че „Творци на съвпадения“ е отличаващо се попадение, оригинален и различен роман със смислени послания. Единствените ми резерви са свързани с по мое мнение тегавото темпо. Дебютът на Йов Блум е в чудесен превод на Ивинела Самуилова и дава начало на новата поредица съвременна проза на „Изток-Запад“, от която вече са излезли няколко интригуващи заглавия. От нея съм си харесала още обещаващо мрачната „Тежък дар“, която вече ме чака в библиотеката.