В книгите, в които присъства образ на тийнейджър, често ме разочарова нереалистичният начин на изразяване – сякаш авторът никога не е бил на шестнайсет или отдавна е забравил тази част от живота си. От друга страна, в тийн литературата образите на родителското тяло се срещат рядко, а когато са налице, то обикновено са в ролята на онези възрастни, които нищо не разбират, само се притесняват и са вечно в опозиция. Романът „Утре“ (изд. „Софтпрес“) на Радостина Ангелова и Александър Станков е нещо освежаващо различно.
Главните герои, също като двамата автори, са майка и син. Албена ръководи успешно шест кафенета в София, но в семейния ѝ живот има редица проблеми – отношенията със съпруга ѝ Сава са обтегнати заради рязката промяна в характера му след преживян инфаркт, а и с всеки изминал ден като че ли губи контрол върху сина си Тома. Разговорите между нея и тийнейджъра са станали някак механични – поредица от ежедневни дежурни въпроси от нейна страна и уклончиви отговори от негова.
В желанието си да прекарва повече време с Тома Албена се включва като родител-помощник в училищния актьорски кръжок, на който синът ѝ изненадващо се е записал. В опит да мотивира учениците да измислят пиеса, която да представят пред училището, Албена предлага всеки от участниците в кръжока да напише своя история. Резултатът надхъврля очакванията ѝ – един по един тийнейджърите, включително Тома, изливат себе си, притесненията си, страховете и тайните си в личните си разкази. Албена получава ценен подарък – ключ към умовете на сина ѝ и неговите приятели, който я кара да осъзнае, че поколението на Тома далеч не се състои от младежи с „вградени чипове за непукизъм“, както е смятала досега.
Тома е духовит и интелигентен тийнейджър, на когото са се струпали много неща – натискът да поддържа високи оценки, да впечатли момичето, което харесва, да подкрепя приятелите си, – а междувременно преживява по свой начин и промените, през които семейството му преминава. Всъщност Тома изпитва всичко онова, което чувстват връстниците му в реалния живот – стрес покрай училище, нежелание да споделя прекалено на родителите си, влюбване и сърдечни разочарования. Открих много общо между него, най-добрата му приятелка Ади и останалите участници в кръжока и мен и бившите ми съученици – докато четях, сякаш бях с тях в класната стая, в училищния коридор, в двора през голямо междучасие…
Александър Станков и Радостина Ангелова на премиерата на „Утре“ (снимка: Невена Рикова)
„Утре“ е ценен роман за отношенията родител-дете – как се разрушават и градят и колко крехки могат да бъдат. Особено ме впечатли осъзнаването на Албена при спор с Тома: „…между двама ни за пореден път се случва нещо, което не бива да се случва“. Вместо да сочи с пръст тийнейджърските му хормони, Албена търси път към него, старае се да поправя грешките си, опитва се да се вслушва. Същевременно в историята са засегнати редица други теми – за семейството, приятелството и, разбира се, за любовта, позната и изпитана от Албена, но през погледа на Тома, който тепърва се влюбва се за пръв път и я представя като нещо ново, вълнуващо и непознато. Той обаче с право се противопоставя на всяко омаловажаване на чувствата му:
Едно от най-дразнещете ме неща е широко разпространеното сред възрастните мнение Това на вашите години не е любов.
Аз пък мисля, че е. От моята гледна точка любовта е без съмнение най-характерното за тийндейджърските години. (….) Та нали любовта е най-силната емоция, която човек може да изпита? Е, ако чувствата ми към момичето Хикс (не говоря непременно за Никол, там е друго) са най-силните, най-истинските и най-искрените, които мога да усетя в момента, защо това да не е любов?
Да, на трийсет е възможно да чувствам много по-завладяващи, дори стихийни емоции към момичето Хикс, но към ден днешен мога толкова.
Това е максимумът ми.
Затова е любов.
Романът носи аромат на вкусно кафе (за което, между другото, ще получите доста любопитна информация) и усещане за уют. Подходящ е за всички – тийнеджърите със сигурност ще видят по нещо от себе си в Тома и приятелите му, а родителите им ще открият прилики с Албена и Сава. Убедена съм, че и двете страни ще научат много една за друга. Читателите, които не са нито деца, нито родители, също няма да останат равнодушни (казвам го от опит).
„Утре“ е прекрасно написана книга – толкова мъдра и провокираща към размишления, колкото съвременна и забавна (чувството за хумор на Тома е страхотно). Бях впечатлена колко уникално звучат „гласовете“ в романа – не само че Албена и Тома се изразяват по съвсем различен начин, но и в разказите на участниците в кръжока си личи индивидуалността и характера на авторите им. Искрено се надявам това да не е последното творческо сътрудничество между Радостина Ангелова и Александър Станков – дуетът майка и син е повече от успешен.
Прочетете още ревюто на Цвети за „Бал в Мулен Руж“, на Габи за „Афиши в огледалото“, както и прекрасен откъс от романа за поетическата среща на Роза Попова с Пейо Яворов. Не пропускайте и ревютата ни за „Виенски апартамент“ от Стела и Габи, както и за романите „Имаго“, „Обратната страна“ и „Не сме тукашни“. Пътеводителя ни в света на „Имаго“ можете да разгледате тук, а за читателските навици на самата Радост Ангелова ще научите повече тук.
Още един отзив за „Утре“ може да прочетете от Стефани Калчева в „mat“ и от Хриси в „hrisilandia“.
Можете да поръчате книгата от Ozone.bg с 10% отстъпка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката ви.
Много добре написана рецензия!