По принцип не чета подобни книги. Не ме привличат. Отгърнах тази от чисто любопитство. Бях твърде изморена и исках да се разсея с нещо леко и фриволно, което да ме накара да забравя за тежкия ден. Затова си казах, че ще прочета само първа глава, за да видя в какъв свят ще ме поведе. Продължих с още една. После още една. Накрая спрях да мисля на коя глава съм и преди да се усетя, нощта бе отминала, а книгата беше свършила. Приключенията в историята ме погълнаха.
„В леглото на дявола” на Лорейн Хийт (изд. „Егмонт България“) представлява любовен исторически роман, разкриващ живота на членовете на аристокрацията в миналото. Граф, когото всички смятат за дявол. Своенравна за времето си девойка, която не я е страх да си играе с дявола. Двамата сключват сделка и така животите им се преплитат.
Не мога да кажа, че историята е типична, макар че в корените си съдържа мотива за лошото момче, което всъщност е чувствено и добро, и безумно пленителната опърничава жена, чието поведение обществото не приема. Докато четях, се сещах и за други произведения като например историята на Оливър Туист и „Портретът на Дориан Грей“, заради някои диалози и аристократичната нотка.
„В леглото на дявола” е една от онези книги, които не ни се иска другите да виждат, че четем. Тъжно, но факт. Все пак заглавието е предизвикателно, корицата е провокативна и всичко подсказва, че историята ще се върти около акробатични креватни изпълнения с големия лош вълк, че и по-зле – със самия дявол. А както се казва в книгата: „Цената, която плащате за танц с дявола, е живот в ада.”
Противно на очакванията обаче, книгата не предлага богата галерия от безумни сексуални сцени и НЕ прилича на безпричинно нашумелите 50 нюанса, защото еротиката тук е нежна, красива и не обхваща толкова голяма част от романа. Наблегнато е на приключенията и силата на личността. Еротиката е просто приятен пълнеж, който е много прецизно премерен и винаги в точния момент, така че да допълва създадената вече платоничност. Разбира се, има сладострастни описания, които подкосяват краката, но липсват крайности и всичко е издържано с вкус.
Вместо да ни подари само романтична история или само секс, авторката е направила нещо много по-
смислено – разказала е цяло приключение и внимателно е обрисувала персонажите си, показвайки на читателя как те бавно и сигурно се влюбват. Лорейн Хийт е описала всеки герой както със силните му черти, така и със слабостите на характера му, разкривайки неговите съмнения и страхове, победите и загубите му. След това бавно е изградила връзката между отделните образи и ги е събрала в общо приключение, акцентирайки върху остроумния диалог, без да пренебрегва всеки поглед, всеки спомен и всяко действие. Така еротиката не се ограничава само до плътското, а се превръща в естествена част от мечтите на персонажите, допълвайки платоническата им любов. Тя е отчасти и удовлетворение за читателя, който диша заедно с героите. Така че ако търсите единствено сексуални сцени, не мисля, че това е книгата за вас. Тук еротиката е оправдана и ще я срещнете едва във втората половина на романа, когато вече приключението е станало достатъчно напрегнато.
„В леглото на дявола” е една дръзка за описания времеви период любовна история, облечена в приключения и страст. Емоцията извира от думите и погледите на героите. Те самите са пламенни натури, борещи се с трудностите в живота си, разгадавайки тайните на миналото и бъдещето си. Ако ви се чете нещо наистина леко и приятно, с ярки образи и хубава история, мисля, че това е романът за вас. Като човек, който по принцип не е почитател на такива книги, ми достави истинско удоволствие.
