fb
БиблиотекаОткъси

В правилната среда лошото може да бъде добро, странното – прекрасно. Из „Истини и митове за успеха“ от Ерик Баркър [откъс]

4 мин.

„Истини и митове за успеха“ (изд. „Хермес“) от Ерик Баркър разкрива истинските – понякога шокиращи – механизми на големите постижения. Авторът на популярен блог за личностно развитие и общуване споделя с хилядите си последователи практически съвети, основани на научни данни. Написана с прекрасно чувство за хумор, което прави и най-сухите факти да звучат забавно, и пълна с мъдри прозрения от реални ситуации, книгата дава изненадващи отговори на редица въпроси: защо отличниците рядко стават милионери, кой е начинът да получиш повишение: трудолюбието или подмазването, какво можем да научим за доверието от бандитите и пиратите, кое е по-важното – какво знаеш или кого познаваш, как да постигнем баланс между работата и личния живот, възползвайки се от стратегията на Чингис хан и грешките на Айнщайн?

Прочетете откъс от „Истини и митове за успеха“ при нас:

Ако ви кажех, че синът ви ще има прекалено дълга горна част на тялото, твърде къси крака, огромни длани и стъпала и тънки и дълги ръце, едва ли ще подскочите от щастие. Обективно нито една от тези дадености не звучи като нещо „добро“. Когато обаче за тези дадености чуе опитният треньор по плуване, той ще види единствено олимпийско злато.

Майкъл Фелпс би трябвало да бъде смятан за един от „Х-Мен“ – мутант със свръхчовешки способности. Физически съвършен ли е той? Съвсем не. Фелпс не може да танцува. Дори не тича много добре. Всъщност като че ли не е създаден да се движи по сушата. В свои материали за „Ню Йорк Таймс“ обаче Марк Ливайн и Майкъл Соколов представят комбинацията от чудатите му черти като нещото, което го прави уникално подходящ кандидат за ненадминат плувец. Да, той е силен и жилест, но за височината си от 193 см пропорциите му не са нормални. Има къси крака и дълго тяло – все едно е кану. И несъразмерно големи длани и стъпала – по-скоро „плавници“. Ако изпънете ръце встрани, разстоянието между върховете на пръстите на едната и на другата ръка би трябвало да е колкото височината ви. Не и при Фелпс. Неговият „размах на крилете“ е малко над 200 см. По-дългите ръце означават по-мощни удари в басейна. Фелпс се присъедини към олимпийския отбор на САЩ на 15-годишна възраст – нещо, което не беше правено от 1932 година. Най-голямото предизвикателство за него като плувец? Гмуркането. При скачането си той е по-бавен от повечето плувци. Фелпс просто не е създаден за движение извън водата. И това чудовище е повече от обещаващо – той е спечелил повече олимпийски медали от който и да е друг за всички времена.

Как се отнася това към успеха извън спорта? Според учените Уенди Джонсън и Томас Бушард гениите също могат да се смятат за обещаващи чудовища. Докато Майкъл Фелпс е непохватен на сушата, Глен Гулд изглежда безнадежден случай в изисканото общество. И двамата обаче се реализират успешно благодарение на правилната среда….

Ние твърде често лепим етикети като „добър“ или „лош“, когато правилното определение може да е просто „различен“….

Клиничният невропсихолог д-р Дейвид Уийкс пише: „Ексцентриците са мутациите на социалната еволюция, които осигуряват интелектуалния материал за естествения подбор“. Това може да са орхидеи като Глен Гулд или обещаващи чудовища като Майкъл Фелпс.

Джон Стюарт Мил е казал: „Фактът, че толкова малко от нас дръзват да бъдат ексцентрици, бележи главната заплаха на нашето време“.

В правилната среда лошото може да бъде добро, странното – прекрасно.

Ерик Баркър е завършил Пенсилванския университет. Има магистърска степен по бизнес администрация от колежа в Бостън и магистърска степен по изящни изкуства от Калифорнийския университет, Лос Анджелис. Бил е сценарист в Холивуд за проекти на „Уолт Дисни“, „Туенти Сенчъри Фокс“ и „Революшън Студиос“. Изнася лекции и пише статии за някои от най-престижните вестници и списания. Той е създател на блога Barking Up the Wrong Tree, който има хиляди последователи.

Снимка на публикацията: Michael Goode

[ + ]