Рядко ми се случва да попадна на книга, за която да не мога да си събера мислите седмици, след като съм я прочела. „Възпламеняване“ (изд. „ICU“) на Крис Клийв е история, за която се пише трудно. Почти невъзможно е да анализираш цялото отчаяние и безсилие, които пулсират от всяка следваща дума. Дебютният роман на Клийв е различен, а читателят влиза все по-навътре в мъглявата атмосфера на една трагедия, от която никой не е застрахован. Докато го разгръщате, дори няма да ви хрумне как „това няма да се случи на мен“. А накрая, след пламъци и отломки, ще последва осъзнаването, че световният мир е просто недостижимата химера, която едва ли ще доживеем да видим.
„Възпламеняване“ всъщност представлява изповедта на една средностатистическа жена, живееща в Лондон. На пръв поглед нищо особено, но когато животът ѝ се обръща на сто и осемдесет градуса след ужасен терористичен акт, тя решава да напише писмо до Осама бин Ладен. В него описва част от живота си преди трагедията, а след това и всички последствия от нея. Излиянието ѝ цели да донесе мир в душата ѝ. Да облече в думи всичкия гняв, сълзи и несгоди, за да може безименната разазвачка да продължи напред. Знам, че звучи странно, но преживяното и казаното от нея ще ви хвърли в дълбоки, ледени води, които ще ви секнат дъха. Колко необикновен, нечестен и откровено скапан може да бъде един живот? Има ли светлина в тунела и способно ли е едно писмо да реши всичко?
Обаче да речем че си ми попаднал пред погледа. Примерно видяла съм те да караш нисан Примера в посока Шордич и съм те изпяла на куките. Да бе. Какво ще ги правя тия двайсет и пет милиона. Нямам за кого да ги изхарча понеже нали гръмна мъжа ми и малкото ми момченце.
„Възпламеняване“ не е плашеща само заради тематиката, която засяга. Толкова зачестиха случаите на тероризъм навсякъде по света, че повечето хора вече ги намират за едва ли не нормална част от ежедневието. Какво по-отвратително от това някой да сведе битието ти до баналност и в даден момент то да не значи нищо повече от цифра в статистиката – дори не отделна, а просто част от цялото? Крис Клийв успява да претвори това усещане с думи, събиращи в себе си целия гняв, който е натрупал. С разказа от първо лице на своята героиня той се опитва да покаже какво опустошение причинява необяснимият акт на жестокост, насочен срещу невинни, случайни жертви. Колко съсипващо и помитащо се отразява на психиката и установения обществен ред.
За мен дебютът на Клийв се отличава с избрания от писателя подход за построяване на романа. Както вече споменах, книгата представлява дълго писмо от обикновена английска гражданка, разказващо за всичко, което тя е преживяла и което се е объркало в живота ѝ. За да е по-автентичен и въздействащ, в текста почти няма запетаи. Самата героиня споделя, че никога не е знаела къде точно да ги слага, за което моли Осама бин Ладен да я извини. Със сигурност разбирам идеята зад това авторово решение, но трябва да призная, че на моменти хем е объркващо, хем побъркващо.
Трябваше да попълня формуляр за кандидатстване. В него питаха защо искам да работя точно в Теско и аз написах ЗАЩОТО НЕОТДАВНА МЪЖЪТ МИ И МОМЧЕНЦЕТО МИ БЯХА ВЗРИВЕНИ ОТ ИСЛЯМСКИ ТЕРОРИСТИ И ТОВА МИ СЪЗДАДЕ МНОЖЕСТВО ПРОБЛЕМИ НО НАЙ-СПЕШНИЯТ В МОМЕНТА СА ПАРИТЕ И ЗАТОВА ИСКАМ ДА РАБОТЯ В ТЕСКО А И ПРЕДПОЧИТАМ ДА РЕДЯ СТОКИ ПО РАФТОВЕТЕ ВИ ОТКОЛКОТО ДА ПОЧНА ДА ПРОСТИТУИРАМ ама после хвърлих формуляра и си взех нов и написах ЗАЩОТО УМЕЯ ДА РАБОТЯ В ЕКИП И ВЯРВАМ ЧЕ ТЕСКО Е ЧУДЕСНА ОРГАНИЗАЦИЯ КОЯТО УВАЖАВА РАБОТАТА В ЕКИП и те ми дадоха работа просто така.
Изключително ми хареса колко реалистично звучи романът. Не само взривяването и публичните реакции, но и самите герои. Никой не е идеален, а във „Възпламеняване“ всички са оголени до кокал – не съществува идеален брак, идеално семейство, идеален живот. Всеки се бори за оцеляване в един нечестен свят. Най-голямата борба обаче винаги е тази със себе си. На моменти случващото се може да ви се стори прекалено, но малкият ключ към четенето на тази книга е да загърбите предразсъдъците си. Никой не е застрахован от каквото и да било и никой не знае какво би му поднесъл животът през следващите часове, седмици, години.
В много аспекти „Възпламеняване“ е трудна книга. Тя няма да ви развлече или успокои след тежък работен ден. Няма ви озари с лъч надежда за развитиети на човечеството и световния мир. Тя ще оголи и разкъса вашите скрупули и морал. Ще се почувствате в чужди води и всеки път, щом видите някой на улицата, ще се замисляте за живота му. Подозирам и че следващият път, когато научите за нов терористичен акт, вече няма да си казвате: „Е, просто поредният случай“.
Можете да прочетете също и ревютата на Димитър и Милена за „Другата ръка“ от Крис Клийв. Още едно мнение за „Възпламеняване“ ще откриете в „На по книга, две“.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 5% от Ozone.bg, като ползвате код azcheta2020 при завършване на поръчката си!
