„Мадоната на бадемите” на Марина Фиорато разказва историята за създаването на амаретото и едни от най-красивите фрески от Ренесанса. И двата шедьовъра са вдъхновени от най-силната и красива емоция, а именно любовта.
Когато Бернардино Луини и Симонета ди Сароно се срещат, нямат представа за последиците, които ще се родят от тяхната любов, която се оказва невъзможна. Но въпреки препятствията, поставени по пътя им, двамата успяват да намерят сили, за да оставят след себе си нещо прекрасно. Симонета амаретото, а Бернардино запечатва нейния образ в църквата „Санта Мария деи Мираколи“ в Сароно и в манастира „Сан Мавриций“ в Милано.
Марина Фиорато стъпва върху известните факти, достигнали до наши дни за живота на Бернардино Луини, и запълва липсващото, като описва една прекрасна любов, която се развива на фона на войни и бурен разцвет на изкуството, на откривателства, промени и религиозна нетърпимост.
Дали историята се е случила така, никой не знае, но на мен интерпретацията на Фиорато ми 
достави изключително удоволствие. Авторката успява умело да вплете историческата действителност, без да задълбава и да натоварва основната сюжетна линия, но все пак информацията е достатъчна, за да добие читателят представа за тогавашната епоха и нрави. Харесаха ми и второстепенните сюжетни линии за приятелствата между Симонета и евреина Манодората и Бернардино и сестра Бианка. Приятелства, които ще се окажат изключително решаващи в израстването и развитието на героите.
Все пак романът си остава една интересна любовна история и е перфектното четиво за някой ден на плажа или пък мрачен следобед в студените дни. Марина Фиорато пише леко и приятно и историята се изчита неусетно, така че ако търсите нещо романтично за четене, то книгата ще ви хареса.
