В Междунарния ден на детето ви срещаме с детската писателка Весела Фламбурари. Тя ни разказва за своите творчески планове до края на годината, включващи курс по творческо писане, наречено Писателница, нови книги, както и преиздаване на любими на много деца нейни заглавия. Как можете да се включите в курса за прохождащи писатели и кога да очакваме книжните изненади на Весела – разберете от разговора ни с нея.
Разкажете ни повече за предстоящия курс по творческо писане – кой може да се включи и какво сте подготвили в програмата?
С издателката д-р Катя Кирилова, собственичка на ИК “Ателие за българска детска литература „Горната земя“ сме замислили да направим една наша Писателница.
Преди COVID кризата издателството изкласи десет книги за деца от десет популярни български автори, с илюстрациите на девет известни български художници. Но поради пандемията дейността се замрази. Сега д-р Кирилова е решила издателството да отвори врати през ноември, но като истинско ателие за българска детска литература.
Катя ми възложи да измисля обучение по творческо писане, което и да водя. Обучението ще бъде дълго и ще включва два семестъра по три месеца. Първият семестър ще се проведе от началото на ноември до края на януари (от следващата двайсет и четвърта година), а вторият ще започне на 1 април и ще продължи до края на юни 2024 г. Писателницата ни ще е на тема „Романи за деца и юноши“ и всичко ще се върти около това как се пише добър текст в този епичен жанр. Програмата ще е наситена, като ще включва както теоритични, така и чисто практически знания.
В Писателницата може да се включи всеки, който би искал да научи повече за доброто писане на детски и тийн романи. Желаещите трябва да знаят, че аз ще отсея хората, които, по мое виждане, имат дарба за писане (и това ще стане, чрез входен текст, който те ще ми предоставят). В Писателницата ще се работи по съвсем нов текст, който те ще започнат от нулата и (да се надяваме) ще завършат в рамките на самия шестмесечен курс.
Ако, в края на самата Писателница, се появи истински добър детски роман, д-р Кирилова се ангажира да го издаде, а аз ще му стана редактор.
Как се гледа на курсовете по творческо писане в Гърция по ваши наблюдения? Въпрос на мода ли е или произлиза от желанието на все повече хора да пишат?
Не мисля, че желанието за учене може да бъде мода, затова възприемам курсовете по творческо писане съвсем естествено. В Гърция съществуват такива курсове и обучения, както в държавните висши училища, така и в частните такива. Ученето в южната страна, в която живея, се възприема и като основно право на човека.
Аз мисля, че желанието на големи групи от най-различни хора да пишат идва основно от сравнително по-новите технологии. Публикуването в интернет е лесно и хипнотично. Затова хората, които искат да видят нещо свое, напечатано някъде, ще стават все повече.
Ако вие можехте да се запишете на такъв курс в началото на кариерата си, какви проблеми според вас щеше да ви спести?
Аз съм завършила висше образование, което е свързано пряко с изкуството, при това с изкуството за деца. В този смисъл, нищо не ми беше спестено, защото години наред съм изучавала изкуство и знам, че такова обучение е просто задължително.
Завършила сте актьорско майсторство за куклен театър. На какво учи тази професия и какво от опита и наученото влагате и в писането?
Както казах по-горе, аз съм учила изкуство, предназначено за деца, години наред. В НАТФИЗ (през `86 година – ВИТИЗ), кандидатствахме 1400 момичета, влязохме осем и завършихме шест. Горното показва, че да – изкуство се учи, стига да имаш дарба за него, защото без дарба ще строиш върху пясък. Изкуство се учи, защото изкуството си има закони и правила, които няма как да знаеш, дори и да си изключително талантлив. Изкуство се учи, защото възприемането и критериите в изкуството се възпитават, а възпитанието в изкуство изисква много време и усилия.
За мен е от изключителна важност писането за деца и юноши да се възприема не като педагогическа, назидателна показалка, а именно като изкуство.
Разбира се, обучението в изкуство иска много и много упорита работа. Професорката ми в академията (проф. Николина Георгиева) казваше, че там, където намалява работата, растат маниите и беше изключително права.
Всъщност наред с практическите часове и репетиции, в НАТФИЗ имаше и много писане. Да изградиш и пресъздадеш жива роля на сцената не е много по-различно от това да изградиш и пресъздадеш жив образ в роман. Да отгледаш чувство за развитие на спектакъл не е много по-различно от това да се научиш да създаваш градация и ритъм в литературен текст. Така или иначе, театралната постановка, тръгва и завършва в драматургията, а драматургията е литературен жанр. Този литературен жанр, пък, от своя страна, е особено близък до епиката на романа.
След Театралната академия, когато бях вече на работа в Българско национално радио, реших да разширя моите гледни точки и да ги превърна в хоризонт. Затова записах и завърших „Културология“ в Софийския университет. Историята и теорията на световната култура ми е полезна, защото истински задълбочи не само знанията ми, но и философските ми размисли.
От предварителния ни разговор знам, че на книжния пазар скоро ще можем да очакваме друго ваше заглавие. Какво можете да разкриете за него?
До края на годината очаквам да излязат няколко мои книги. Очаквам романът ми за деца и малки тийнове „Злато от Загрей“ да се появи от прекрасната ИК “Кибеа“, със страхотните картинки на маестро Петър Станимиров. Това е история, която прелива от съвремеността към древнотракийските ни митове, и в която има вълшебства, приключения и романтика.
Също до края на годината трябва да започне да излиза, в ново издание, от ИК “Горната земя“, и моята любимка „Мина“. Това ще е трето, редактирано и допълнено издание на хартия, за което нямам никакво търпение, защото ще е с илюстрации от Даниел Комбаков – Кокомба. Вече съм видяла доста от тях и трябва да ви кажа, че са просто зашеметяващи и абсолютно прекрасни.
Пак до края на годината „Мина“ трябва да излезе и на унгарски език, с логото на голямото унгарско издателство „Феникс“.
И отново до края на 2023-та, трябва да излезе книгата ми „Майска нощ с феята-кандилка“ от стилната ИК “Българска илюстрация“. Това е историята на една малка фея на име Месечка, която има професия, а именно да е „фея-кандилка“. И тази история я чакам с трепет, защото илюстрациите ѝ ще са нарисувани от д-р Милена Радева, а това си е чиста гаранция за много, много, много хубавини.
Та така… Очертава се Коледата ми да е просто гореща!
Магичната поредица за героинята ви Мина е налична и в Storytel с гласа на Яна Кузова. Какви са отзивите, които получавате за този формат?
В последните три години „Мина“ можеше да се намери, единствено в Storytel и това беше много важно, като се има предвид, че тя е в препоръчителните списъци на учениците от четвърти клас, и съответно се търси ужасно много. Благодарна съм на платформата, че толкова много хора ми пишат как са чули историята и тя е станала и тяхна. Разказването на истории е дори по-старо изкуство от писането на истории. Самата Мина също е разказвач на приказки. А аз лично обичам, обичам, обичам да слушам как ми четат! Вкъщи с моя съпруг и поет Василис Фламбурарис много си четем един на друг. Да ти чете обаче носителката на Аскеер Яна Кузова е нещо като шоколадова торта, когато ти се яде сладичко. Гласът ѝ е просто забележителен, а тя самата е изключителна актриса.
Как ви влияе културната среда на писането? Има ли значение дали сте в Гърция или в България, близо до морето, в градска среда или близо до природата?
Мисля, че средата винаги има значение. Винаги. За мен универсална среда не съществува и би трябвало да се съобразяваме с нея, защото е сътворена с определена цел.
Важно е да изискваме от институциите да привеждат обществената среда в съответствие с нуждите на всички граждани, така-щото в една обществена библиотека например всички да могат да влязат. И като казвам всички, имам предвид онези малки-големи улеснения, които дават възможност на хората с различни нужди да се ползват от обществения статут на библиотеката. Хората сме различни, нужно е да уважаваме, както личните си нужди, така и нуждите на другите, а институциите трябва да отразяват, с действие, това уважение.
Лично на мен, ми е най-добре вкъщи. У дома, където съм си изградила кътче, в което се чувствам достатъчно спокойна и съсредоточена. Имам нужда от спокойно щастие, за да мога да пиша, и съм признателна на съпруга си, че е винаги до мен. Голямо значение за доброто ми писане има и това, че времето в Гърция е хубаво през повечето дни, а жилището ни се намира сред средиземноморска горска зеленина.
Какво бихте посъветвали прохождащите писатели от позицията на пишещ човек с години опит зад гърба си?
Да пишат много. Писането идва с писане. Но, най-вече да четат много… да четат много от вида литература, която искат да пишат добре. Няма как да станеш много добър детски писател, ако не обичаш да четеш книги за деца и юноши. И музите трябва да се хранят с нещо, нали?
Прочетете още:
Весела Фламбурари: Нека пазим добрите герои в сърцата си, а злодеите да превръщаме в история
