Деси Желева
Снимка: Явор Николов
Влюби се в момче, което чете. Няма да запомниш името му от първия път.
Ще се усмихнеш, ще стиснеш ръката му, но мисълта ти ще бъде някъде другаде. Ще отвърнеш на усмивката му с усмивка, но няма да спреш погледа си върху нея. Ще продължиш с деня си. Ще продължиш с дните си, докато не се засечете в някоя книжарница и не разбереш, че и двамата харесвате Харуки Мураками. Вярно, той смята, че на „На юг от границата, на юг от слънцето“ е сред най-добрите му книги, а ти я ненавиждаш и вярно, че все още не е прочел ,,1Q84”, но се усмихваш. Какво пък?
Разговорът ще потръгне, защото ще заговорите за паралелни светове и след по-малко от минута ще сте стигнали до Азимов. Азимов? Ще го излъжеш, че си чела цялата „Фондация“. Засега той няма как да разбере, че нямаш всичките части от старата поредица „Галактики“. И че същото важи и за „Рама“ на Артър Кларк. Изведнъж искаш да спечелиш повече от вниманието му. Чак след време, когато заживеете заедно и подредите вече общите си книги, ще забележите, че вече имате пълната „Фондация“. И че всяка книга на Орхан Памук ви се повтаря.
Ще излезете на кафе и няма да може да спрете да говорите. Ти ще забележиш колко красив е всъщност, докато ти разказва за „Александрийския квартет“. Ще обясниш скромно, че не си я чела и че някой ден би искала да го направиш, защото той разказва така интересно. След години ще се примириш с факта, че тази книга не е за теб и примирено ще почетеш разкази на Туве Янсон. Няма да говорите за животите си отвъд книгите. Те почти не съществуват до деня, в който обща позната на име Ани не разлее нещо около вас и вие не се пошегувате, че ето Анушка разля вече олиото и нечия глава със сигурност ще литне. Никой няма да се смее освен вас двамата
Тогава ще разбереш, че се влюбвате.
Кой е чел повече пъти „Майстора и Маргарита“? Ти или той? Той ще те остави да победиш в тази война, както и в някои други. Това обаче не означава, че не му става смешно всеки път, когато видиш дебела черна котка и започнеш да крещиш след нея „БЕГЕМОТ!“.
Ще си толерантна към вкуса му и ще мине доста време преди да започнете да го закачате, че чете безсюжетни романи, които няма как да бъдат интересни. Той ще ви отвърне веднага, че не очаква одобрение от момиче, което е лудо по шведски криминални романи.
Вече ще си влюбена в него. Няма да знаеш кога се е случило – дали между Мураками и Памук, между Вежинов и Будзати, между Амаду и Борхес. Просто ще се е случило.
Влюби се в момче, което чете. Така ще знаеш, че винаги те слуша, когато разказваш история. Ще знаеш, че може да пътува през различни светове и да избере да остане в твоя. Ще знаеш, че когато се разплачеш на стихотворение на Превер, ще те прегърне, въпреки че не харесва поезия особено. Ще може да редактира дипломната ти работа. Ще умее да прави правилните комплименти в правилните моменти. Ще знае, че цветя се подаряват не много често и винаги изненадващо. Ще знае, че има дни, в които си Ана Каренина, дни, в които си Дагни Тагарт и дни, когато си просто малка точица върху стената. Ще знае, че дори, когато казваш, че искаш да бъдеш сама, всъщност не искаш. И ще хване ръката ти, ще я целуне и ще помълчи. А ти ще знаеш, че е там.
Влюби се в момче, което чете, защото така ще можеш всеки ден да се чувстваш като героиня в книга. Влюби се в момче, което чете, защото то непременно е мечтател, макар да го прикрива умело.
Влюби се в момче, което чете. Съзерцавай го, докато чете „Към фара“. Разроши косата му, докато чете Лъвкрафт и го остави на спокойствие. Вземи „Токио отменен“ и се гушни до него и четете цяла нощ. Ще си спомняш деня, в който сте се запознали. Ще си спомняш, че не е било величествено влюбване от пръв поглед. Но никога няма да можеш да си спомниш какво и как е съществувало в живота ти до преди този ден.
Текстът е публикуван за първи път през 2013 година в личния блог на Десислава Желева тогава „Изгубени в прехода“.
