fb
БлоговеМнения

Водата е мокра. Най-опасното нещо в книгите

4 мин.

Автор: Александър Христов

Казват, че през лятото на плажовете в Слънчев бряг има дрескод – без силикон и книжка на Паулу Коелю в ръка не те пускат да влезеш. И въпреки че има хора, различни от контингента на тези места, които четат въпросния автор с удоволствие, не можем да се сърдим нито на едните, нито на другите. В крайна сметка това е въпрос на предпочитание.

Много по-опасен, доста по-често срещан и доста по-незабележим, е обаче един друг книжен феномен. Това са предъвканите, самоочевидни и банални до кръв твърдения с нулева информационна стойност. Срещат се не толкова в художествената литература, колкото в популярната психология, книгите за мениджмънт, маркетинг, търговия, самоусъвършенстване и други от тази лавица.

Някои от тези издания са изключително опасни. Те са пълни с твърдения, че

„за да успееш, трябва да повярваш в себе си”.

Не щеш ли, мислех си, да трябва да повярваш в щъркела на покрива. Ето и още: „пазарният успех се основава на добре обмислена стратегия”, „всеки получава това, което е заслужил”, „в края на краищата всичко ще се нареди по някакъв начин” и още много други. Това е абсолютно все едно да кажеш, че „водата е мокра” или че „слънцето изгрява от изток” – всеизвестни истини, които не носят абсолютно нищо ново като знания и вероятно дори като емоция. Често ги наричат труизми и честно казано, в научната литература се стремят да ги изкореняват непрекъснато. А и в други области са достатъчно рядко срещани, понеже никой няма да ги търпи – представете си в наръчник по пчеларство да пише, че „пчелите летят и дават мед”.

Защо труизмите в книгите са опасни? Защото ни губят времето. И защото, когато четем книги за маркетинг или самоусъвършенстване, наистина имаме нужда от това, а не просто да инвестираме 4 часа на балкона с капучино и роман в ръка. А защо са много опасни? Защото са на пръв поглед такива твърдения са незабележими. И защото не можеш да не се съгласиш с тях. Те са толкова верни и същевременно толкова изпразнени от нов смисъл, че няма абсолютно никаква необходимост да им обръщаш внимание. Но го правиш, просто защото са в книгата, а ти, по дяволите, я четеш с намерението или надеждата да намериш нещо полезно, някакво ново знание или гледна точка. В по-глобален мащаб това означава, че тези автори печелят читатели, последователи, печелят публичност. Вероятно съумяват да капитализират всичко това в повече пари и всякакви други облаги.

И не е вярно, че всяка книга е ценна. Има такива от по 200 страници, в които смислената информация се събира в 20 реда. За емоцията да не говорим. И затова, когато разлистите една книга и видите подобни твърдения, бягайте презглава, преди да сте решили да я купите.

Хубавото е, че това наистина става ясно още от корицата, тъй като тези труизми са се закачили още на нея, вероятно като резултат от семпъл маркетингов трик да привлекат вниманието със своята неоспоримост. Освен темата и авторът, това наистина е другото важно нещо, на което трябва да се обърне внимание.

Защото, ако знанието по света е много, то възпроизведеното знание е поне десет пъти повече. А „добрата книга е тази, която е интересна и полезна” – нека някой се опита да опровергае това.

Александър Христов е ПР специалист и преподавател по връзки с обществеността и маркетинг в УНСС и НБУ. Автор e на книгата „ПР практика: Работа с агенция”, а новата му книга „ПР практика: взаимоотношения с клиенти” (ROI Communication) ще бъде представена на 22 ноември от 19 ч. в TheSite.

[ + ]