Всяка среща с Диана Петрова е различна, вълнуваща и уникална. И не само защото като писателка тя има „много лица“, а защото може да ги разкрива изключително увлекателно. Книгите ѝ уж са в някакъв конкретен жанр, насочен към определена аудитория, но всъщност далеч не е така. Приказките ѝ, защото тя пише и такива, са подходящи както за деца, така и за техните родители – неслучайно ги е нарекла „мъдри“. Романите ѝ „Лилит“ и „Деветте кръга“ се водят чисто женски, но определено са доста по-дълбоки от първоначално зададената им форма и със сигурност биха се харесали и на мъжката аудитория.
Същото е и с новия ѝ роман „Водната кула“ (изд. „Рива“). Това е история за програмисти и IT специалисти, за тяхната работа и живот. За офисните порядки, за процеса на събиране и сработване на един екип, за приятелствата, любовите, дрязгите и интригите в него. И наистина, книгата проследява точно това – начина на общуване в тази среди, мечтите и неволите на хората, ежедневието им, развититето им, а често и тяхната неразбраност. Като изключим терминологията, коятовсе пак ми стана ясна, въпреки че съм лаик в областта на компютърните науки, вроманът е доста по-общочовешки.
Да, вероятно програмистите са друга бира. Не бих могла да го твърдя със сигурност. Нерядко обаче те изпитват същите екзистенциални тревоги като нас, „простосмъртните“. Комуникират трудно, но това е болест на нашето време. Трудно се сближават, трудно намират занимание извън работата си, което да ги вълнува, или просто ги е страх да следват мечтите си, като всеки един от нас.
Образите в романа са многопластови и всеки е с различна „плънка“. Диана с лекота развива и разкрива както мъжките, така и женските персонажи. Умее да ги поставя в различни и гранични ситуации, така че те да ни се разгърнат в цялост. Всеки един от тях сякаш е обикновен човек, но същевременно обладан от своята малка лудост. И всеки от нас може да се открие в някого или някои от персонажите.
Има я и любовта, естествено. Не бурната и всепоглъща любов, която видяхме в „Деветте кръга“. Тук тя е като летен полъх, като нежно докосване, като пролетен дъжд. Не е трагична, макар че често е несподелена. Случва се бавно и постепенно, без някакви силни емоции. В света на програмистите сякаш всичко е по-умерено, но това не значи, че любовта не въздейства, че не гъделичка стомаха и не те кара да я съпреживееш.
Диана сякаш е леко дистанцирана от героите си, но те самите също са дистанцирани от себе си. Много от тях дори са дистанцирани от живота си. Все едно той е нечий друг или пък просто минава покрай тях.
Според мен обаче най-важният проблем, който е засегнат във „Водната кула“, е този за свободата. Защото в онези среди се държи на нея – плаващо работно време, висока заплата, самостоятелност в методите на работа. Засегната е Свободата като нещо, което имаме или нямаме. Свободата, която ни се дава или отнема. Онази, която бленуваме, но с която често не знаем какво да правим. И някак естествено възникват въпросите: Можем ли да бъдем наистина свободни? Искаме ли реално да сме такива? И не е ли свободата най-големият ни поробител?
Автор: Олга Клисурова
Прочетете ревютата ни за „Ана“, за „Синестезия“ тук и тук, и за „Деветте кръга“ . Запознайте се с Диана Петрова в рубриките ни „Как четеш“ и „Писателите“, както и от интервюто ни с нея за Седмицата на жените в литературата.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
