“Никога няма да разбера съществуването си. Така, както повечето хора не разбират своето.”
Дейвид Левитан има лек, приятен и увлекателен стил на писане, който харесах още в “Уил Грейсън, Уил Грейсън”, затова очаквах романа му “Всеки ден” (изд. „Егмонт България“) с нетърпение. Книга, която поставя въпроси за нашaта физическа и духовна екзистенция. Представяте ли си всеки ден да сте в различно тяло, с различни приятели, роднини, хобита? С различна същност и да нямате представа кой точно сте?
Точно такъв е животът на А. Всеки ден той се събужда в нов човек, с нови предизвикателства пред себе си. Няма представа защо или как, знае само, че откакто се е родил, когато се събуди в тялото на приемника, има достъп до спомените му, но не и до емоциите. С годините А. се научава да изживява максимално пълноценно всеки ден, старейки се да не променя живота на човека, в чийто живот гостува. Едно от основните правила, които си създава, е никога да не се привързва.
Не съм заслепен от миналото, не съм мотивиран от бъдещето. Живея само в настоящето, защото така ми е отредила съдбата.
Тогава идва ден 5994. В ден 5994-ти А. среща Рианън и се влюбва за втори път . И въпреки че никога не знае пред какво ще го изправи следващия ден, А. е твърдо решен да намери начин да запази връзката им. Преди Рианън, никога не е имало значение за него дали е момиче или момче, дали е красив или не. Възможно ли е външния вид наистина да няма значение за любовта?
Тийнейджърите, чиито тела обитава, винаги са различни – момичета, момчета, дебели, слаби, спортисти, страдащи от депресии, със семейни проблеми. И тук Дейвид Левитан провокира размишленията ни над въпросите какво точно ни определя като човек, кое е по-важно – външния вид или личностните качества и най-вече какво сме готови да дадем и пожертваме в името на друг човек и в името на щастието.
„Всеки ден” е изключително красиво написана книга, с много ценни уроци за връзката между хората, за трудностите и изпитанията, пред които е поставен човек ежедневно. Книгата ни кара да се замислим какво е истинската любов, каква част от нея отдаваме на физическото привличане и можем ли да видим под повърхността и това да ни докосне. Въпреки че е янг адълт роман, „Всеки ден” определено заслужава да бъде прочетена от малки и големи.
Автор: Гергана Петрова
Прочетете ревюто на Цвети за „Всеки ден“, както и ревютата на Митко за другите романи на Дейвид Левитан – „Уил Грейсън, Уил Грейсън“ и „Здраво прегърни ме“.
