Мариана Запата е добре познато име в съвременната романтична литература и макар че “Огън на леда” (изд. “Ибис”, преводач Боряна Даракчиева) е първото ѝ заглавие, излязло на български, аз имах удоволствието да се срещна с авторката именно чрез “Всички пътища водят към теб” (изд. “Ибис”, преводач Вихра Манова). Започнах романа с единствените очаквания да прочета нещо приятно и увлекателно – вместо това се сблъсках с една от онези истории, за които мисля и говоря седмици наред, след като ги завърша.
Аврора де ла Торе е млада жена, която отчаяно има нужда да започне живота си отначало. След като прекарва години в това да изгражда кариерата на своя партньор, само за да стои в неговата сянка и да изтърпява предателство и неглижиране, Аврора най-накрая си казва “достатъчно”, събира багажа си и се завръща в Пагоса Спрингс. Малкото планинско градче някога е било неин дом и носи както любими, така и ужасни спомени. Аврора е твърдо решена да започне отначало, да възобнови стари приятелства и да постави нови предизвикателства пред себе си. Когато се нанася в къща, която е наела онлайн, последното, което очаква, е хазяинът ѝ – Тобаяс Роудс – да я приеме за крадец. Оказва се, че резервацията ѝ е била една голяма грешка, а той нито търси наемател, нито е очарован от присъствието ѝ. Роудс е мълчалив, намръщен пазач на дивеч, който прекарва по-голямата част от дните си в планините, залавяйки бракониери или спасявайки изгубени туристи. Определено сред желанията му не е това непозната жена да се навърта около дома му особено когато там живее и синът му. Трудно е обаче да се устои на Аврора – за разлика от Роудс тя е усмихната, слънчева, любопитна, но също като него е преживяла много. С времето между тях възниква неочаквано приятелство, което бавно, но сигурно, започва да прераства в нещо повече.
Наричат Мариана Запата “кралицата на бавно разгарящите се романтики” (или така наречените slow-burn). Титлата е абсолютно заслужена – не очаквайте любов от пръв поглед или романтични моменти от първите страници на “Всички пътища водят към теб”. Отношенията между героите се задълбочават постепенно, а химията помежду им нараства едва във втората половина на романа. Това е едно от качествата на книгата, които ме спечелиха – взаимоотношенията между героите са зрели и напълно реалистични, което, да си признаем, не се среща често в жанра. От друга страна, така както авторът дава време на Аврора и Роудс да се влюбят един в друг, така и читателят успява да ги опознае, да проследи малките промени в отношенията им и на свой ред да се влюби в тяхната история.
Всъщност, не бих причислила “Всички пътища водят към теб” изцяло към романтичния жанр. Основна роля в книгата заема постепенното излекуване на Аврора след многото трудности, които е преживяла. В рамките на романа тя се научава да се грижи за себе си, възвръща си стари приятелства, развива самочувствието, което винаги ѝ е липсвало, и се сблъсква лице в лице с тежите загуби, които бележат миналото ѝ. Роудс също се бори със своите демони и се учи как да бъде добър баща и да допусне нови хора в живота си.
Не очаквайте “Всички пътища водят към теб” да бъде просто леко и разпускащо четиво – скръбта и съжалението заемат голяма роля в този роман, ръка до ръка със силата да продължиш напред, да не губиш усмивката си и съзнателно да решиш отново да се довериш и да обичаш. Можете обаче да очаквате красива история, която няма да ви остави безразлични и веднага ще ви накара да посегнете към другите романи на Мариана Запата, които се надявам скоро да видим и на български.
