Вярвам, че писателят Георги Томов вече няма нужда от допълнително представяне на онези читатели, които са добре запознати с предимствата на съвременната българска литература. За останалите, които някак са пропусналия дебютния му сборник с разкази „Не беше тук и си отиде“ или пък романа в съавторство с Дейна Бренченс, озаглавен „Докато дишам“ – е, тези хора имат какво да наваксат! Новият му сборник „Всичките дни“ (изд. „Ciela“) е поредно доказателство, че когато се стараеш и правиш нещо със страст, нещата няма как да не ти се получат.
Това, което първоначално ме заинтригува, бе решението на Томов да избере различен редактор за всеки един от 13-те си разказа. Сред екипа има негови приятели, популярни журналисти, писатели, преводачи, издатели. Ще спомена само няколко ключови имена, без да омаловажавам останалите: Капка Тодорова, Виолета Станичич, Деница Дилова, Захари Карабашлиев. Сега си представете стила на Томов в съчетание с редакторската намеса на хора, които също знаят как да си свършат работата. Резултатът е безупречен.
Във „Всичките дни“ може да прочетете отново историята „Фосили“, която беше включена в сборника „Обича ме, не те обича“ (на мен пък хич не ми харесва да чета едно и също в няколко различни издания, но кой ли ме пита…). Останалите разкази в книгата са не по-малко емоционални и вдъхновени от реалния живот, макар че имаше и няколко, които не ме впечатлиха особено.
От хубавите истории са „Онези обувки“ – разсмя ме с глас. „Цигара време“ и „Тука тука тука тука“ също ме докоснаха по особен начин, а „Тате, имал ли си рибки“ ме трогна. Безспорно открояващите се за мен са „Джендов“ – достоен първи разказ, който обаче вдигна непосилно високо летвата за автора, „Сакура“, очевидно послужил като вдъхновение за чудната корица на Дамян Дамянов, и финалния „Те са всичките дни“ в типичния кинематографичен стил за Томов.
С други думи, докато чакаме нетърпеливо продължението на „Докато дишам“, сборникът „Всичките дни“ ще бъде чудесно допълнение към колекцията на почитателите на Томов. Авторът несъмнено е опитал да развие таланта си в още по-добра насока след дебютния „Не беше тук и си отиде“. Томов си е Томов. Разказвач. Автор, който знае как да поднася историите си.
Все пак се надявам в следващия сборник да е успял да изчисти докрай посредствеността от няколкото разказа, които не ми допаднаха (да цитираш Ъпсурт едва ли не на всеки втори абзац някак не ми се връзва на фона на други блестящи попадения откъм сюжет и стил). На моменти се чувствах така, сякаш някой люлински тарикат, израснал през 90-те, отчаяно се опитва да ме впечатли. После пък отново се впечатлявах, вече в добрия смисъл на думата, от някоя друга по-дълбокосмислена история и продължавах… до края на „Всичките дни“.
Очевидно Томов има потенциал, чудно ми е само защо на моменти залита към комерсиални и лоши препратки, които снижават нивото му – може би това си го влече или пък смята, че така ще бъде по-интересен/четен, не знам. Убедена съм, че спокойно можеха да се съкратят кажи-речи половината разкази и тогава вече щеше да се получи наистина великолепен сборник. Силно се надявам в бъдеще Томов да постигне точно това – прочит, след който читателят да няма смесени чувства, а да остава искрено зашеметен и безмълвен, като след внезапен шамар… Пожелавам му го от сърце!
Сборникът с разкази на Георги Томов „Всичките дни” ще бъде представен официално в рамките на културната програма на Пролетния панаир на книгата (24-29 май). Премиерата ще се състои на 27 май от 18:00 ч. на сцена ляв полуетаж в НДК.
