fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Докато дишам“, надежда има!

4 мин.
Dokato-disham-Georgi-Tomov-Deyna-Brenchens

Dokato-disham-Georgi-Tomov-Deyna-BrenchensХубавото на конкурсите за неиздадени романи е, че освен наградените, сред множеството изпратени ръкописи винаги има още няколко, които да блестят като перли, напълно достойни да се превърнат в истински публикувани книги. Точно такъв е случая с „Докато дишам“. Творбата е сред 10-те финалисти в конкурса „Нов български роман“ на издателство „Ciela“ по предложение на Ваня Щерева, която напълно оправдано изстрелва романа в челната десятка и заслужено се превръща в негов финален редактор. На фона на изпратените близо 400 ръкописа, да попаднеш сред първите 10 едва ли е случайност, пък и аз отдавна съм спряла да вярвам в случайни неща.

Романът беше представен официално на 12 юни от Александър Секулов в рамките на книжния фестивал „Пловдив чете“. Но кой всъщност стои зад тази книга?

Това са Георги Томов и Дейна Бренченс. Докато Томов вече е познат на българските читатели със своя прелестен сборник с разкази „Не беше тук и си отиде“, то Дейна е ключовата фигура зад историята в романа, защото от нея идва основната идея за сюжета. А дали всъщност „Докато дишам“ не е нейната автобиография, можем само да се чудим… Факт е, че случващото се в книгата звучи доста правдоподобно и е много лесно да повярваш в истинността му.

Историята ни отвежда в сакралните дни преди и след една прочута българска дата – 10 ноември 1989 г. Невръстната дъщеря на известния в политическите среди генерал Досев забременява. В онези времена, когато всеки се страхува от това, което хората ще кажат, бащата не може да си позволи 17-годишната му дъщеря Вяра да роди, ала вече е късно и за аборт. Затова бащата изпраща Вяра в манастир, където малко след като тя ражда своите близначки Катето и Ина, монахините „услужливо“ й казват, че момиченцата са починали. Грозната истина, която стои зад тази смърт, е жестока, какъвто всъщност може да бъде и животът за всеки, дръзнал да не спазва правилата на епохата.

Ала Томов и Бренченс не се спират дотук. Те продължават да разплитат прецизно всеки детайл от живота на семейство Досеви – от щастливите мигове до най-трагичните. Живот, който изглежда толкова реален, че чак се плашиш. От България, та чак до Холандия, действието в романа не спира стремглаво да се развива, с интригуващи взаимовръзки и развитие на героите, правейки книгата едно уникално литературно събитие. А финалът е достоен за филм на Тарантино – толкова много екшън, че чак си го визуализирах като на кино лента. Не ми се иска да ви разкривам нищо повече от сюжета, но ви гарантирам, че това е един от романите на 2015-а, които задължително трябва да бъдат прочетени!

След безупречната първоначална редакция на Петър Делчев („Трънски разкази/ Балканска сюита“ и „Кастинг за месия“) и последвалата такава на Ваня Щерева, мога с ръка на сърцето да заявя, че „Докато дишам“ е книга-явление. Ако трябва да съм честна докрай, романът ми хареса дори повече от наградения „Дневният живот на нощните пеперуди“ на Деница Дилова.

Историята в „Докато дишам“ е класически роман с главно „Р“, изпипан изключително внимателно, с внимание и любов. Книгата е така увлекателно написана, че не ти дава мира от първата до последната страница и неминуемо я изчиташ за ден-два. Бих я препоръчала на толкова много хора… Всъщност, препоръчвам я на всеки!

Искрено вярвам, че българската съвременна литература е във възход и подобни романи го доказват с всяка своя напечатана дума и запетайка. Убедена съм, че „Докато дишам“ тепърва го очакват само позитивни отзиви и така трябва да бъде. Знам и че някои неща в книгата определено ще скандализират обществото, особено онези хора, които имат един по-различен морал, но точно това прави историята вълнуваща и реална. И ако трябва да направя едно последно обобщение, мога да кажа, че това е блестящ роман за надеждата. Защото докато дишаме, надежда винаги има…

[ + ]