fb
Интервюта

Георги Томов: Литературната истина зависи само и единствено от фантазията на автора

8 мин.
Georgi Tomov

Георги Томов е роден и живее в София. Сборникът с разкази „Не беше тук и си отиде“ е литературният му дебют, а отскоро на книжния пазар е и първият му роман „Докато дишам“, където негов съавтор е Дейна Бренченс. Романът беше в челната десетка на Конкурса на Ciela за „Нов български роман“. 

По всичко личи, че „Докато дишам“ е на път да последва успеха на „Не беше тук и си отиде“, а интересът, който историята в книгата пробуди в нас, стана повод за това интервю. Вижте какво разкри Томов относно създаването на „Докато дишам“, любимата си история от „Не беше тук и си отиде“ и формулата за създаването на добър роман и разказ.

Разкажете ни малко повече за творческия скок от дебютният Ви сборник с разкази “Не беше тук и си отиде” към романа „Докато дишам“? Отдавна ли имахте идеята за сюжета и каква по-точно е ролята на Вашият съавтор за романа Дейна Бренченс?

Срещата ни с Дейна стана случайно. Един ден Миропа Кьосева нахлу в кабинета ми с тесте изпринтени листи. Тя, светла й памет, е била близка приятелка на Емил Димитров, пет пъти победителка в конкурса „Мис Макси“, омъжена за истински руски граф. Легенда в шоу бизнеса, собственичка на „Ем Ес Ей Модел груп“. „Това е написано от близка моя приятелка, моделиер, живее в Холандия.“ „На какъв език е?“ „На български, ама по-голямата част е латиница.“ „Аз латиница не чета, пък и шрифта е дребен…“ „Айде сега, трийсет и две страници са, дай на някоя студентка да ти ги преведе“. Тогава за първи път чух името на моята бъдеща съавторка – дизайнер, собственик на модната къща „Deina Brentjens“. Не зная много за нея и в момента – на 36 години е, майка на три момчета, собственик на салон за красота в Пловдив. Държи правата за България на световния конкурс „Photomodel of the World“. За първи път се видяхме преди седмица, на представянето на романа в Пловдив. Сашо Секулов я попита на коя героиня е прототип. На никоя, каза, но сподели, че ги познава лично.

Прочетох написаното и се оказа, че аз пък познавам някои от участниците „от другата страна на барикадата“. Това ме заинтригува, до няколко седмици успях да се добера до друга част от същата история. Писах на Дейна и започнахме да работим заедно, изровихме още факти и почти наредихме пъзела. Това се проточи повече от две години. При съвременните комуникации не е необходимо двама души да се виждат, за да работят съвместно. Междувременно излезе сборникът ми с разкази „Не беше тук и си отиде“. Тя го хареса и решихме окончателното оформление на текста на романа да направя аз. Това отне още една година.

Dokato-disham-Georgi-Tomov-Deyna-BrenchensРоманът участваше в Конкурса на издателство Сиела за “Нов български роман” и се нареди в челната десетка. Какво не Ви достигна да спечелите?

„Докато дишам“ замина за конкурса на Сиела напълно завършен, минал през редакцията на Петър Делчев. По-късно разбирам, че Ваня Щерева го е предложила за финалната десетка. За мен основната причина романът да не вземе една от двете награди е това, че е написан като за филм и така трябва да се чете. Е, важното е, че от „Сиела“ го оцениха и още по-важното, че определиха точно Ваня за редактор. Тя притежава уникален кинематографичен усет, затова работихме много добре. Победителят в конкурса – „Дневният живот на нощните пеперуди“ на Деница Дилова е много свеж, със страхотни попадения. Половината от него са фрази „пирони“ – заковават ти се в съзнанието. Това е модерна литература, докато нашият роман е кръстоска от класическо произведение и сценарий за филм на Гай Ричи.

Действието в “Докато дишам” се развива предимно в България и Холандия, но на корицата на книгата виждаме Айфеловата кула. Защо избрахте точно най-известния символ на Париж да бъде на корицата?

В случая Париж не е град, а магия. Диагноза. Символ на модата и лукса. Точката на пречупване!

Историята в романа звучи много достоверно. Това ли е добрата формула за успешен роман – да пишеш 95% истински случили се неща, или да ги пресъздаваш добре до такава степен, за да може всеки читател да си мисли за книгата, че няма как да е просто художествена измислица?

Да, това е моята формула, още от „Не беше тук и си отиде“  – 95% истина, 5% спестена истина. За радост Дейна я прие безрезервно. Истината по принцип е разтегливо понятие, пък и не говорим за историческо четиво или журналистическо разследване. Литературната истина зависи само и единствено от фантазията на авторите и умението им да сугестират читателите. И в „Не беше тук и си отиде“ и в „Докато дишам“ има подсказки, че това все пак е belleslettres. С нетърпение чакам някой да ги „открие“ и да вдигне пара.

Разбрахме, че излизането на книгата се е забавило малко, тъй като сте държали да надпишете с пожелания всяка отделна бройка. Какво представляват тези пожелания и кое е най-личното?

Всички екземпляри от първото издание на „Докато дишам“ излязоха от печатницата с едно от следните пожелания: Любов, Радост, Щастие, Пътешествие, Сбъднати мечти, Успех, Благополучие, Усмивки, Веселие, Късмет. Има и „специални“ – НАЗДРАВЕ! и ПАРИЖ!  Всеки, който покаже такъв екземпляр от  „Докато дишам“ на премиерата на следващата ни книга ще я получи подарък. Лични послания от авторите – на представянията.

Да очакваме следваща обща книга, така ли? Продължение на „Докато дишам“? 

Логично е, ако „Докато дишам“ има този успех, който предвиждаме. Вече пишем продължение.

Ne beshe tuk i si otide - Georgi Tomov“Не беше тук и си отиде” пожъна голям успех бързо след издаването си. Имате ли си любима история от него?

За успеха решителни заслуги имат двама души: Петър Делчев – много повече от редактор и Христо Блажев – много повече от издател. Петър е учителят ми по писане, а Христо е литературен Месия! Всички са ми любими, но много се забавлявах докато писах „Карък“. Подреждането на разказите стана по научен способ. Кой да е първи и кой последен тримата избрахме единодушно. Оттам нататък аз направих дузина екселски графики по различни критерии и параметри. Христо бе смаян, когато му ги изпратих, сигурно си е помислил, че съм луд, но като възпитан млад човек просто ме похвали. За съжаление не бях предвидил нежеланието на българина да спазва какъвто и да е ред. Наложи се да се борим за въвеждане на административни мерки срещу такива своеволия и – вие сигурно знаете – тези деяния вече са наказуеми. При рецидив може да се стигне до лишаване от читателски права.

Разбрах, че е готова следващата книга с разкази на Георги Томов? 

Разказите са написани, но книгата далеч не е готова. Аз толкова обичам да доработвам, че бих ходил по домовете на читателите с химикалка в ръце.

Вече говорихме за добрата формула относно създаването на роман. А каква е тя за написването на един добър разказ според Вас?

Не е формула, а рецептата „сандвич“. Обоснована (не изсмукана от ноктите) фабула, пъхната между воайорско хрупкаво начало и сериозен като сърдечен удар финал. Всичко това залято със сладко-кисел диалог, без разни сметани, кетчупи и простотии.

Кое се чете повече в днешно време – разкази или романи? Смятате ли, че съвременната българска литература има достатъчно стойностни произведения и в двата жанра?

Тези, които четат разкази, четат и романи. Тенденцията, за съжаление, не е реверсивна.

Ако сега пред Вас стои човек, който обожава да чете разкази, но не и романи, как ще го убедите, че “Докато дишам” си заслужава да бъде прочетен?

Е, сигурно има и такива чешити. Структурно „Докато дишам“ е едновременно и монолитен, и многопластов. В него са имплантирани поне дузина разкази за отделните персонажи. Едно от достойнствата на този роман са прецизно разработените странични герои. Когато се филмира, то „Оскарите“ му ще са за поддържащи роли – мъжки и женски. Май се размечтахме… Надявам се, че не съм бил досаден на читателите на „Аз чета“, а на читателите на „Докато дишам“ ще кажа – завиждам ви!

Премиерата на романа „Докато дишам“ ще бъде на 29.06. от 18:30ч. в Книжарница Сиела-Ректората.

[ + ]