Колко е трудно да се запази една тайна? Колко е коректно да бъде разкрита една тайна? Кому е нужно да имаш тайни? Сигурно разни такива си ги е мислел и Джулиан Асанж, за да създаде Wikileaks. Истината обаче е, че макар този проект да е най-успелият за масово изтичане на секретна информация досега, далеч не е първият. „Уикилийкс – машината, която убива тайни“ обаче разкрива историята с нейните предпоставки, заложени няколко десетилетия по-рано, и направо те кара да изтръпнеш. Да се разходим.
Анди Грийнбърг е журналист от американското списание Forbes, автор на едно от малкото пълни интервюта с Асанж и силно заинтересован от шифропънк-манията. Познава много от прототипите на героите в хакерските филми, които всички сме гледали, и е разказал всичко това по един чудесен начин. Разказва ни за срещите си с хора, способни да сринат всяка една компютърна система в света, но не го правят, освен да взимат нужната им информация, след което да покажат грешките в системата на „пробитата“ организация.
Времето да прочетеш „Уикилийкс – машината, която убива тайни“ е именно сега. Докато четях книгата, един от основните герои в нея – американският войник Брадли Манинг, автор на едно от най-големите изтичания на секретна военна информация в историята, бе осъден на 35 години затвор от американски военен съд. Други от лийкърите пък вече подготвят наследника на WikiLewks, след като проектът на Асанж сякаш изпадна в криза през последните месеци.
А защо се случва всичко това – освен история и по журналистически прецизни текстове, Грийнбърг е вкарал в „Уикилийкс – машината, която убива тайни“ и много психология. Като например причината да станеш лийкър, след кто си попаднал на информация за страхотна несправедливост: „Две от съществените черти на лийкъра са изобилието от знания и липсата на власт“. И не само – според журналиста уникалността на мегаизтичанията е в това, че „изваждат неморалното действие от някаква специална, тайна култура, в която то изглежда приемливо (напр. армията – б.м.), и го излагат в света на нормалните човешки взаимоотношения, където то изглежда очевидно ужасяващо“.
Още една причина да прочетете – доста солидна част от книгата е посветена на българския партньор на WikiLeaks – „Биволъ“. В нея се описват премеждията на Атанас Чобанов и Асен Йорданов, изтичанията на документи за България, скандалите и опитите за саморазправа. И правиш разликата – в САЩ за изнасяне на мегасекретна информация те съдят, тук опитват да те убият с метални прътове.
А споменах ли страхотната корица?
Анди Грийнбърг ще гостува в България съвсем скоро. Но подробностите – малко по-късно.
През октомври очакваме и игралния филм The Fifth Estate, който отново разказва за WikiLeaks и хората зад проекта, а от лятото може да се гледа и документалният We Steal Secrets: The Story of WikiLeaks.
Вижте трейлърите на двата филма по-долу:
