След два часа ще съм мъртъв, а може би вече съм.
Трябва да знаете няколко неща, преди да посегнете към „Windows on the World“ (изд. „Colibri“): романът е различен, тежък е за четене и може би е най-искрената творба на Фредерик Бегбеде, защото думите му не са просто самоцел. Французинът не е озаптил егото или цинизма си, но в тази книга те не са важни.
На преден план застава една голяма тъга, като тежест около шията, по рухването на надеждата в здравия разум. Тъга за смачканата, стъпкана и наплюта илюзия, че можем да сме преди всичко добри и да живеем в мир. Тъга за уж подредения ни свят, който отиде по дяволите на 11 септември 2001 г. В Световния търговски център бяха погребани не само хиляди безценни човешки животи, бяха погребани и надеждите.
Свобода, равенство, братство. Проблемът е, че този човешки идеал е една лъжа.
Картю Йорстън е обикновен американец, вярно, потомък на един от първите американски президенти, но все пак обикновен. С две деца, останали от проваления му брак, успешен бизнес, много натрупани съжаления, но и с вяра в бъдещето. Бащинството, желанието му да бъде обичан и да зарадва синовете си, го води на върха на Световния търговски център в най-неподходящия ден и час. 8:30 ч.
До 10:30 ч. всички ще са мъртви, сякаш никога не ги е имало на тая земя.
Картю описва минута по минута последните два часа от живота си, от живота на синовете си. И тези мигове наистина хващат читателя за гърлото и не подлежат на интерпретация. Няма какво повече да се добави. 2792-ма умряха. Тази история можеше да е тяхната история, но ние няма как да знаем, защото колкото и да се задълбочаваме в ужаса, истината ще е на 410 метра над нас.
Гласът на Картю се редува с гласа на писателя, който пише своя роман. В този втори разказ разбираме защо и как се създава тази книга. Тук са всички любими константни теми на Бегбеде (няма да ги изброявам за пореден път), но наред с тях стои и чисто човешката позиция за жертвите на 11 септември, за грешките, довели до рухването на света, какъвто смятахме, че го познаваме, за вината и има ли изобщо невинни, за невъзможността да не пише за събитието, надхвърлило фикцията и променило в различна степен всеки от нас.
Вече е трудно да разбереш кои са добрите и кои лошите, а войната се е настанила трайно в живота ни, като последица от човешката самозабрава. Културата, религията и цивилизацията са призвани да озаптяват насилието, което е в природата ни, но очевидно системата не работи. Парите и фанатизмът управляват света, но как се забъркахме в тази безумна ситуация? Защо човешкият живот продължава да няма значение, а децата все още плащат за дълговете на бащите си?
„Windows on the World“ e най-добрата книга на Бегбеде, в нея може много да се дълбае. Бих могла да изпиша още няколко страници с нещата, за които ме провокира да мисля, но не е нужно. Бегбеде е достатъчно изчерпателен и във въпросите, и в отговорите, които намира, но най-вече е суров. Книгата си заслужава да бъде прочетена и преживяна, защото действа като ритник в стомаха, а понякога да те заболи е добре. Болката доказва, че си жив и че пазиш спомена.
Прочетете още ревютата за „Любовта трае три години„, „Помощ, простете“, „Почивка в кома„, „6.66 евро“ и „Първа равносметка след апокалипсиса“.
