Доста дълго отлагах прочита на дебютния роман на Б. А. Парис. Сега, когато отгърнах и последната страница на „Зад затворените врати“ (изд. „Хермес“), вече знам защо. Подсъзнателно съм забавяла удоволствието от наистина добро четиво. Няма да забравя момичетата от единствената функционираща като хората книжарница в родния ми град ми („Хермес“ във Видин), които в началото на миналата година си говореха за тази история с толкова вълнение и възхищение към авторката и сюжета, че се зарекох да я прочета обезателно.
Когато му дойде времето, преминах през съдържанието като фурия. Изключителен читателски кеф беше да отдам на романа по-голямата част от свободното си време през деня и почти всичките си часове, иначе определени за сън. Много трудно ми бе да стана и да изгася лампата, после да се прикоткам да заспя към три и половина сутринта и все пак да действам като рационален човек. Защото неразумното същество в мен едвам удържаше желанието да разбере как Грейс ще се измъкне от клопката, в която сама е попаднала.
Главната героиня съвсем естествено се влюбва в човека, който благородно приема задълженията й към седемнайсет години по-малката й сестра Мили, страдаща от Синдрома на Даун. Грейс винаги е търсила мъж, който ще отвори сърцето си и за двете им, затова любовта й към Джак Ейнджъл се заражда лесно. Невярваща, че такова чудо й се случва, тя приема предложението му за брак само за да разбере още на следващата сутрин, че в Джак няма нищо ангелско и че се е простила със свободата си по един необикновен начин.
Обаятелен, очарователен, интелигентен, безупречен джентълмен. Известен адвокат, защитник на малтретирани жени, който никога не е губил дело в кариерата си. Това вижда всеки, който го погледне. Според хората животът на съпругата му също трябва да е перфектен – не й се налага да работи, а има всичко, което би могла да си пожелае: екскурзии, пари, прекрасен дом, невероятен мъж. Много е лесно да й завидиш и почти невъзможно да усетиш, че действителността е съвсем различна, а истинската същност на Джак – дълбоко и умело прикрита. Но дори и да си го доловил, знаеш ли как да помогнеш?
Б. А Парис (снимка: Libroguerriero)
Сигурно всички сте чували онази стара поговорка: „Пред хората – буболечка, у дома си – мечка“. Може би сами сте осъзнали, че няма как да съдите даден „виновник“ за собствения му развод, защото само той си знае какво го е подтикнало да пристъпи всички брачни клетви и да хукне през глава, далеч от общия дом. Защото единствено той или тя е наясно какво е било положението „зад затворените врати“ на брака му. Ако не ви се е случвало, следващия път се замислете, преди да съдите, особено ако никой не ви е искал мнението по въпроса.
Ясно е кой е насилникът в този смазващ психологически трилър. Откритието няма да ви изненада. Но няма как да не потръпнете, докато четете за ужасите, които един човешки мозък може да таи. Собственото ми преживяване с романа беше такова – напрежението буквално ме беше изправило на нокти.
Преди няколко дни прочетох „Срив“ от същата авторка. И тогава останах изключително впечатлена, но смело мога да кажа, че „Зад затворените врати“ направо ме срази. Надявам се повече читатели да посегнат към книгите на Б. А. Парис, за да развият у себе си повишено внимание към перфектните хора, които познават или тепърва ще срещнат, и привидно съвършените връзки. Може би нечии устни мълчат, сковани от страх, но очите никога не лъжат.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
