В моята глава Forbes е нещо голямо – вижте само масивната сграда от корицата на тази книга, добавете и близо 100 години история, изпълнена с налагане на стандарти, и ще си дадете сметка за какво става въпрос.
Разбира се, мегаинституциите често имат трудности в случването на промяната. И особено ако си наследствен бизнес, макар и медиен, една издънка в семейството може да повлече крак към трудни времена в управлението. Това е и лайтмотивът на Стюарт Пинкертън в „Залезът на Forbes“, с който бившият заместник-главен редактор на списанието опитва с много болка да разкаже историята на близката до сърцето си медия.
Подхванах книгата с надеждата да науча много за писането на качествени бизнес текстове – очаквах много повече неща от кухнята, но се натъкнах на повече светско описание и биографичност. Това обаче може и да е съвсем закономерно предвид завоите, които самата политика на Forbes прави, описано подробно от самия Пинкертън. Вземете например типа материали, който в момента преобладават в онлайн изданието, и си направете сами изводите.
Дори да ви се иска да пропуснете поредните жълтеещи глави за личния крах на поредния Форбс, със сигурност си заслужава да прочетете последните страници, посветени на дигиталния преход на медията. Там аз успях да намеря своето лично удовлетворение от книгата, за да не се чувствам напълно измамен от добрата и обещаваща корица.
Струва си да се прочете, защото е наистина от типа „Моля, не опитвайте това у дома си“, а в България много хора знаят доста добре как се съсипват медии с традиции.
