Зеленият Жабок на холандския автор и илюстратор Макс Велтхаюс обикновено не се забърква в кой знае какви приключения и не блести с някакви изключителни умения или суперкачества. При все това притежава тихо и ненатрапчиво очарование и веднъж запознали се с него, децата искат да чуват все нови и нови истории за симпатичния герой. Точно това се случи и с дъщеря ми, която от 2-3 седмици държи да четем само книги за Жабока. А когато 4-годишна упоритка иска нещо, рано или късно го получава!
В „Жабокът си е жабок” (изд. „Леге Артис“) той е изпълнен със съмнение в собственото си значение. Нима не е просто един безполезен жабок, които нито умее да лети като Патока, нито може да готви вкусни кейкове като Прасчо, нито пък да чете и обсъжда книги като Зайо? Какъв е смисълът от него, щом не може никое от тези неща? За щастие неговите приятели са край него, за да му покажат, че е способен, уникален и неслучайно са негови приятели.
Макс Велтхаюс е написал и нарисувал (в характерния си колоритен стил) още една чудесна история, която ще помогне на малките читатели да осъзнаят, че всеки е уникална личност, която има своите място и принос в света. Именно различията правят живота интересен. Разнообразието е нещо чудесно, нали?
Още ревюта за Жабока: “Жабокът и чужденецът”, “Жабокът и широкият свят” и “Жабокът е герой”.
