Освен да пиша ревюта, чета такива и съм особено щастлива, когато попадна на заглавие, което е извън десетината, обсъждани във всички групи и блогове за книги. Нямам нищо против най-популярните четива, просто информацията за тях е навсякъде и за мен е още по-безценно, когато срещна някое съкровище. Щом Габи пусна своeто ревю за „Жената с червеното тефтерче“ (изд. „Факел експрес“) от Антоан Лорен, знаех, че това ще е един от романите, които много ще ми харесат.
Историята се развива в Париж, а главният герой Лоран е книжар – само тези два детайла са достатъчни, за да ми приковат вниманието. Една нощ Лор Валадие е нападната пред дома си и похитителят открадва чантата й. От удара Лор изпада в кома, а на другият ден Лоран намира красивата лилава чанта до кофите за боклук. Някакъв импулс го подтиква да я взема, за да я върне на собственичката й. Докато търси някакви следи, които да му подскажат самоличността й, неусетно се влюбва в тайнствената непозната. Всяка вещ в чантата подсказва нещо за Лор, а червеното тефтерче разкрива най-интимните й мисли. Лоран е пленен от жена, която никога не е срещал, но единствените улики, които могат да му подскажат коя е тя, са малка плочка с египетски йероглифи и роман на Модиано с послание от самия автор.
В книгата не се случва нищо драматично или необикновено, но красотата е в неговата съзерцателност и дребните детайли от ежедневието на героите. Освен образите на Лор и Лоран (интересна заигравка с имената) читателят се запознава и с други второстепенни образи, които са описани кратко, но толкова вещо и проницателно, че остават трайна следа.
„Жената с червеното тефтерче“ е наслада за душата. В тези 192 страници е събрана есенцията за същността на живота и любовта. Историята ме накара да мечтая, да си направя вкусна вечеря, да си сипя чаша хубаво вино и след това да запиша най-съкровените си мисли в моето червено тефтерче.
Това е прецизна и изящна книга, от която не бих заменила нито дума. Хареса ми атмосферата й, начина по който читателят е пренесен в личния свят на героите и техните мисли. Любовната история е деликатна и изискана, също като Лоран и Лор. Има нещо притегателно в идеята един мъж да притежава такава богата чувствителност, че да бъде омагьосан от жена само заради дребните детайли, разкриващи частици от нейната същност.
Франкофонът в мен се разтапя от френски песни, кухня и, разбира се, френски писатели. Защото кой може да предаде по-добре духа и мисленето на наследниците на галите, ако не техен сънародник? Подарете си тази история, за да направи деня ви по-ярък и красив.
Не пропускайте ревюто на Габи за романа. Още един отзив за книгата можете да прочетете в блога „Четиво“.
