В Трите бора със сигурност нямаше
нищо модерно, нищо шикозно или на гребена на вълната.
Трите бора по време на великденските празници. Съчетание на традиционализъм и нови изживявания. Любимото на всички издирване на дървени великденски яйца е засенчено от предстоящия спиритически сеанс. В селцето е пристигнал медиумът Жана Шове, която ще се опита да внесе адреналин в ежедневието на познатите ни от първите две части от поредицата герои. Наглед безобидно събитие, в което уж никой не вярва напълно. Всички обаче се оказват шокирани. Сеансът в имението Хадли е довел до смърт.
Така започва „Жестокият месец“ (изд. СофтПрес, превод: Марин Загорчев) – трета книга от разследванията на инспектор Арман Гамаш, дело на канадската крими майсторка Луиз Пени. За добро или лошо, именно мрачната сграда е един от основните герои в романа. Имението Хадли – единственото място в селцето, в което е събрана някаква негативна енергия. Дошло е време това зло да бъде усмирено и прочистено. И в душите на хората да настъпи покой .
Скръбта има това свойство, помисли си Гамаш. Човек не губи просто някой от любимите си хора. Губи сърцето си, спомените си, смеха си, ума си, дори костите му изневеряват. Постепенно си възвръща всичко, но то вече е различно. Преподредено.
За разлика от предишните книги, акцентът в „Жестокият месец“ е много по-сериозно насочен към личните проблеми на любимия ни инспектор. Напрежението около него се сгъстява, враговете му са се прикрили, но са опасни и решени да го съсипят. Цялото семейство е застрашено от клюки, поръчкови статии и заплахи. Това е сюжетната линия, която Луиз Пени е развила много добре и лично на мен ми беше любима за следене.
Не знам защо се случи така, но този път убийството не ме накара да тръпна в очакване какво ще се случи. Разследването премина някак си рутинно и без изненади. Липсваше ми голямата врътка накрая, която да ме накара да зяпна. За сметка на това се насладих на едни последни страници, силно напомнящи стила на Агата Кристи. Без имитации – с типичен за канадката стил, но с непозната досега проникновеност, стройност на финалната реч на Гамаш и уютен завършек в края. Харесва ми, че Пени влага усилия не само в развитието на героите си, но и опитва да обогатява стила си – да провокира и разнообразява.
Струва ми се, че никой няма да остане разочарован от криминалната стойност на „Жестокият месец“. В книгата си има всичко – умряла от ужас жена, загинала птичка, изкуфяла поетеса, мътеща пачи яйца, полицаи-саботьори, стрелба, картинен шедьовър и… мечки, ядящи шоколадови яйца. Да, толкова е интересно, колкото звучи. Луиз Пени затвърждава високата си класа.
Прочетете и по-подробното ревю на Милена Златарова за „Жестокият месец“. Можете да си припомните и ревютата на Митко Аврамов за първи две книги от поредицата – „Убийството на художника“ и „Убийствено студена“.
