fb
Ревюта

Какво още ти трябва, за да бъдеш „Жива“?

7 мин.
Автор: Милена Николова

Ако хванеш първия самолет за Австралия, за да заживееш с любимия, дали ще се почувстваш жива? Ако го направиш само защото бягаш от кошмарите на реалността, в която си попаднала, дали ще се почувстваш жива? Ако постигнеш звездна кариера, сключиш брак с милионер и получиш остров за подарък, дали сега ще се почувстваш жива?

Не!

Това би бил отговорът на Яна, главната героиня на Ина Ясипова в дебютния ѝ роман „Жива“ (изд. „Сиела“). След целия си шеметен живот младата жена събира багажа си в туристическа раница и се завръща с такси в затънтеното българско село на покойната си баба – Елици. Там намира общо… двама души, куче, котарак и една неочаквана вековна мистерия от българската история, която чака да бъде разкрита. Погълната от невъобразима самота и безнадеждност след като губи родителите си, Яна решава да избяга на другия край на света – в Австралия, в отчаяно търсене на утеха за разбитото си сърце. Младата жена не успява да я намери в поредицата от краткотрайни афери и въздишки, които сякаш ѝ носят само още празнота. Не я открива и във високоплатената си позиция в една от уважаваните банки в страната, която извоюва с много труд, жертви и амбиция. Дори когато получава всичко, за което човек може да мечтае – в лицето на съпруга си милионер, с когото пътува по света, посещавайки най-скъпите хотели и курорти, дълбоко в себе си Яна знае, че нещо в нея липсва.

“ – От болка не се бега, чедо – поклати глава баба Стойка. – Болката бега по-бързо от хората. Навсекъде ще те настигне.“

Младата жена, напуска лъскавия си свят без дори да ѝ е останала капка отблясък от шеметните партита и вечери в най-изисканите Michelin ресторанти. Тя носи само тъга, тишина и спомена, че някъде по пътя е забравила не просто как да бъде щастлива, а как изобщо се чувства и какво я прави жива. Казват, че когато човек се чувства изгубен, подсъзнателно иска да се върне на онова място, в онзи момент от живота си, където е бил най-сигурен, усещал е подкрепа и е бил обгърнат от обич. Това прави и Яна. Връща се толкова назад, колкото позволяват детските ѝ спомени. Пристига в Елици празна. Стъпва плахо по пътеките, по които е тичала щастлива, когато е била дете. И сякаш някаква сила я тегли към къщата на баба ѝ. И ето, че среща баба, не своята, но образът на възрастната жена, старицата, мъдрата пазителка на тайнствата е претворен в лицето на баба Стойка. Тя е жената, устояла на времето, и сега е дошъл моментът да посрещне Яна, която ще изиграе ключовата роля в разбулването на истината около мистериозните обитатели на селото. И не на последно място, баба Стойка има силата да излекува нейната болка, защото както самата тя казва:

„На село болката никога не трае дълго.“

За дебютен роман „Жива“ върви толкова леко, че имаш усещането, че четеш разказ. Сюжетът е представен паралелно в настоящето и миналото, а Яна сякаш присъства в два персонажа – абсолютна кариеристка, отчаяна от живота, невярваща в истинската любов и заземената млада жена, която чувства на толкова висока честота, че дори долавя енергията на тайнствените същества, настанили се в изоставеното село.

„- Сичко у тоя живот е магия, Яне. Виж как сека година дръвчетата цъфват, после раждат плод, после листата им пожълтеват и секаш са умрели. Ма след зимата се събуждат пак. Туй не е ли магия?“

В книгата присъстват основните сюжетни елементи, характерни за историите, които ни връщат в миналото или ни карат да се впуснем в търсене на изгубения душевен мир. Останала сирак, Яна е приютена в селото от единствената още жива баба Стойка. А сред опиянението на природата намира любовта и то в най-първичния ѝ вид – Камен, гол под водопад, обитаван от самодиви. Не красивият австралиец или богатият банкер успяват да накарат сърцето на Яна да бие лудо, а Камен – странният мъж от село Елици, вманиачен от идеята да бъде откривател на послание, оставено във време, когато са градили основите на българската държава. И Яна търси Бог, но не в храм, не със свещ и молитва, а с лопата, четка и ръчна количка, докато заедно с Камен копаят сред останките от древна крепост, за да открият физическа следа, потвърждение, че има висша сила, която носи светлина и любов.

“ – С празен джоб се живее, ама с празно сърце как се живее?“

В книгата са събрани множество езически ритуали и вярвания, които българите почитат и до днес. Водеща линия има и търсенето на следите от богомилството, зародило се по нашите земи.

„И да знаеш – сичките болести идват от душата.“

Оброк, култ към слънцето, баянки присъстват като част от делника и празника на обитателите на село Елици и са движещи елементи на историята в романа. Баба Стойка просвещава Яна в значението на ритуалите свързани с традиционни български празници, води я на мястото на стария оброк, където дори вековното дърво вече е паднало, и това е сложило край на ритуалните срещи около него. Лекува я с баянки и я гощава с ароматни гозби. Само черно-бели снимки още напомнят за живота, които е изпълвал свещеното място. А баба Стойка е живата родова памет, която чака да бъде предадена преди да потъне в забрава и последния спомен от живота в запустялото село. А родовата памет носи и мъдростта на предците, която винаги ни е толкова необходима. Особено ако сме изгубени от лутане по света и изхабени от безсмислени срещи и фалшиви приятелства.

„Егото понякога е по-силно от смъртта.“

И така, както в приказките – момичето, старицата и младият мъж срещат съдбите си, за да разкрият тайната, вградена в древните останки на село Елици, за да пуснат още по-дълбоко корените си в земята на предците.
Просветени.
Заземени.
Живи.

„- Трудно се забравя – въздъхна баба Стойка. – Човек е направен тъй, че да помни. И все се опитва да се върне назад. Па то връщане назад нема. Господ ни е турил очите на лицето, за да гледаме само напред.“

Като лечебно растение, откъснато още преди изгрев на Еньовден, „Жива“ носи онзи дъх на ароматни билки и усещането за тайнствена, божествена сила. Сила, която ще накара дори звездите на небето да затанцуват. Силата на роман, който лекува всяка болка. Роман, който ти напомня какво още ти трябва, за да бъдеш Жива.

Можете да поръчате „Жива “ от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta22q2 при завършване на поръчката си. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на “Аз чета”.