Руснаците са ненадминати. Впечатлението ми затвърдиха Дмитрий Глуховски, Борис Акунин, а също така и Виктор Пелевин. Романът му „Empire V“ ми даде нов поглед към вампирите и очаквах нещо подобно да се случи с „Животът на насекомите“ (изд. „Факел експрес“). Не се разочаровах – прочетох една различна история, която във всеки момент ме държеше нащрек. Не се заблуждавайте от заглавието – книгата не е посветена на ентомологията. Много повече от това е.
Подхващайки „Животът на насекомите“, не знаех в какво се забърквам. Не подозирах, че през повечето време ще се чувствам като слушател на виц, разказан на език, който слабо познавам. С течение на страниците объркването преминава в разбиране, но странното чувство не ме напусна напълно.
Книгата е съставена от разкази, които на пръв поглед нямат общо помежду си, но глава след глава се оказва, че са преплетени и са частите от пъзел, чакащ да бъде нареден. Виктор Пелевин създава сюрреалистичен свят, чрез който влизате в съзнанието на мухи, мравки, торни бръмбари и какви ли не още насекоми. Свят, който ще ви държи на нокти, защото във всеки един момент, докато четете, ще се опитвате да разберете дали героят е в човешкия си облик или в този на насекомо.
Комунизмът и обществото в следсъветска Русия са представени гротескно от нощна пеперуда, която поставя под съмнение цялото си съществуване, от бръмбар, който цял живот поддържа вярванията си, неспособни да дадат отговори на въпросите на сина му, или пък от атрактивна мравка, която е принудена да води затворено съществуване, каквото никога не е искала. Разбира се, няма как да минем без Сам – капиталистически комар, който пие кръвта на местните, докато пътува по всякакви екзотични места.
– Никакви съкровища не видях там – каза, когато се върнаха под фара. – Просто за един миг видях живота си. И дори повече.
– Целият живот – отговори Дима – и ти сам го каза, дори повече, съществува един миг. Именно този, който е сега. Точно това е безценното съкровище, което си намерил. И сега можеш да вкараш в този миг всичко, което поискаш – и твоя живот, и чуждите.
– Но аз не виждам онова, което намерих – каза Митя.
– Защото си намерил онова, което вижда – отговори Дима. – Затвори очи и погледни.
– Накъде?
– Накъдето решиш.
„Животът на насекомите“ е опитът на Пелевин да ни представи ситуацията в Русия. Книгата е публикувана за първи път през 1993 г. и всичко, разказано посредством малките ни (понякога незабележими) приятели, отразява случващото се в страната. Подобно на Дмитрий Глуховски с неговите „Разкази за родината“, ситуацията изглежда малко или много позната – корупцията, упадъкът, навиците на народа и безкрайната бюрокрация. Цялостната картина е изградена с наистина добри писателски похвати, които заслужават вниманието ви.
Самият Виктор Пелевин споделя в интервю, че този свой роман обича най-много. Вдъхновил се е от подарено му от приятел луксозно издание за насекомите в Америка и вплита лични преживявания от летуването си в селцето, в което се развива действието – Карадаг в Крим. Пелевин допълва още, че за него книгата е „като консервирано лято, като ухание от флакон с парфюм“.
„Животът на насекомите“ е едно от странните ми литературни преживявания за миналата година. Не очаквах такава сполучлива комбинация от сатира, реализъм и сюрреализъм. Побрала е толкова познати и в същото време далечни усещания, които могат да накарат читателя да хвърли размисли в посока на битието и смисъла на живота, досущ като една нощна пеперуда. Ако сте подготвени за нещо нетипично, остроумно и руско (защото всяка дума тук го крещи), това е следващата ви книга.
Ако и вие харесвате Виктор Пелевин като нас, можете да прочетете мнението на Алекс за вампирския учебник „Empire V“.
