Лесно е да симпатизираш на положителните герои в книгите, но за да се родят те, трябва да бъдат създадени и техните антагонисти. Зли и покварени търсачи на щастие според собствените си разбирания или психопати, които желаят единствено да убиват – представяме ви седем злодеи, които обичаме да мразим:
Ханибал Лектър
„Мълчанието на агнетата“, Томас Харис
Антъни Хопкинс в ролята на Ханибал Лектър
Брилянтно интелигентен, културен, с изискан вкус относно изкуството, музиката и кухнята. Добре образован в сферата на анатомията, химията, физиката и говорещ няколко езика. Ханибал Лектър е прекрасна компания за разговор, но внимавайте да не стигнете до вечерята.
Известен с гурме ястията си, приготвени от плътта на жертвите си, Лектър излиза от рамките на всички психологически профили. Наричат го „истински социопат“, защото няма термин в света, който да го опише най-точно.
Джак Торънс
„Сияние“, Стивън Кинг
Джак Торънс, човекът с трудно детство, отразило се на по-късния му живот, е един от най-култовите злодеи на Краля на ужаса. Злоупотребява с алкохол и лекарства, агресията му расте неимоверно и впоследствие е уволнен от работа.
В търсене на ново начало той се мести със семейството си в изолиран хотел, а там се отключва един друг Джак – този, който е убеден, че трябва да убие близките си. Отдавайки се на психически тормоз, преследвания и разнообразни убийства, Джак дава всичко от себе си, за да се отчете подобаващо в класацията ни.
Беки Шарп
„Панаир на суетата“, Уилям Текери
Рийз Уидърспун в ролята на Беки Шарп
Беки Шарп е главният образ в един „роман без герой“. Тя е манипулативна, безочлива, покварена и готова на всичко, за да успее да се изкачи на върха в аристократичната Викторианска Англия. Умее да прегазва трупове, съдби и сърца, без да товари ни най-малко съвестта си. След като осиротява в ранното си детство, тя вижда единствено жестокостта на живота и хората. Лесно е да я мразим, защото с всяка страница се превръща във все по-изкусен злодей.
В края на книгата обаче, макар и без да плати цената на вътрешната борба, Беки ще направи избор, който ще изненада читателя.
Пениуайз
„То“, Стивън Кинг
То е абсолютното зло, което прилага най-концентрирано силата си в градчето Дери, щата Мейн. Невидимо е за възрастните и го виждат само деца, които са надарени с необикновено въображение и вяра. То приема образа на клоуна Пениуайз, храни се със страхове и човешка (предимно детска) плът и всява истински, неподправен ужас.
Чуствството за параноя у читателя изглежда неизбежно, но едно е сигурно – не можеш да спреш да четеш този шедьовър на Кинг.
Жан-Батист Грьонуй
„Парфюмът“, Патрик Зюскинд
Бен Уишоу в ролята на Грьонуй
Жан-Батист Грьонуй е едно от най-гениалните литературни чудовища. Лишен от собствена миризма, той притежава необикновено силно обоняние и чудната способност да различава хиляди ухания. Едничката му мечта е да създаде парфюм, с чието ухание да спечели любовта на хората.
За целта му е необходима телесната миризма на множество красиви момичета, които трябва да бъдат убити.
В образа на отблъскващия Грьонуй няма нюанси, няма колебания. Той е извратен убиец, способен единствено на омраза. Уродливостта на тялото му е абсолютно огледало на душата му.
Хумберт Хумберт
„Лолита“, Владимир Набоков
Хумберт Хумберт е протагонистът в един от най-скандалните романи на XX век. Той е ужасният изверг, който се домогва, отвлича и покварява доведената си дъщеря. Образът му обаче е много по-сложен, отколкото предполага подобно обобщение.
След всичко неморално и нередно, което извърша, Хумберт Хумберт съсипва най-много себе си, защото неговата страст е и негов палач.
Брайъни
„Изкупление“, Иън Макюън
Ооо, как искрено намразих това малко чудовище, което с детското си невежество и огромно въображение съсипа няколко човешки живота!
Сърша Ронан в ролята на Брайъни
Още от малка Брайъни е талантлива писателка, но нали знаем, че добрият писател в действителност е изпечен лъжец…
Тя искрено вярва на всички истории, които се развиват в главата й. Тринайсетгодишната Брайъни вижда неща, които не разбира, и ги тълкува погрешно. Водено от ревност, момичето доизмисля светове и злодеи. В резултат страдат невинни, а насилниците се измъкват.
Но годините минават. Ще осъзнае ли Брайъни какво е сторила? Ще настъпи ли време за изкупление?
