За втори път в рамките на съвременната българска литература се сблъсквам с героиня, наречена Анна (в случая визирам старата ми познайница „Ана“ на Диана Петрова). С почуда установявам, че започвам да свързвам това иначе класическо и едва ли не универсално име със силни характери и тежки съдби. Не може сходството (моля, не бъдете дребнави по отношение на двойното „н“) между тези две толкова темпераментни жени да е случайно. Явно някъде по света шества тайфун, който покровителства носителките на това нежно име.
Виж, името на авторката Невена Митрополитска бе напълно непознато за мен, така че започнах да чета романа й с огромно любопитство. Винаги се вълнувам, когато опознавам нов автор. Не знам обаче дали вие се вълнувате да четете ревюта на дебютни книги. Логично е отзивите за нова творба на отявлено известен писател да предизвикват най-голям интерес, но според мен би трябвало да важи и обратното – да се шуми повечко около автори, които тепърва се появяват на сцената. На тези от вас, които са проявили благородно любопитство, представям „Анна и планината“ (изд. „Жанет 45“).
В началото си мислех – история за прехода. И вътрешно възнегодувах. После обаче напълно забравих първоначалното си впечатление, защото „Анна и планината“ е преди всичко роман за семейството. Семейството, което на теория трябва да е най-здравата ти опора, когато не можеш да си позволиш напълно да се довериш на никой друг. Ако светът те наранява, бягаш обратно към дома, право в обятията на хората, с които си израснал. Накъде се втурваш обаче, ако най-близките ти са източникът на страданието?
Пред тази дилема е изправена Анна, когато падането на Тодор Живков и идването на новата власт захвърля семейството й в чистилището. През комунизма положението на баща й Виктор Филковски е осигурявало на жена му и двете му дъщери спокоен живот. Филковски обаче не е спечелил привилегиите си с позиции във властта или доноси, а с творчество. Бащата на Анна е талантлив филмов режисьор, който се е радвал на международно признание. Радвал се е също и на любовта на актрисата, изпълняваща главната роля в последния му шедьовър – предателство, заради което в семейната идилия се появяват първите пукнатини.
Години по-късно Анна с горчивина си припомня, че щедростта, която са проявявали към свои приятели и познати, всъщност е била неосъзнат лукс. При смяната на режима артистите понасят някои от най-тежките удари. Останал без работа и без финансиране за филмите си, Филковски се пропива и бързо завлича семейството си в дълбока бездна. Агонията сякаш няма край – скандали, побои, депресия…
Непримиримата Анна тръгва на война срещу родителите си. Докрай вярна на принципите си, тя не премълчава нито една истина за положението, до което са се докарали. По-малката й сестра Лора обаче е повлечена от течението и губи всяка опора. За разлика от Анна, Лора е тиха, кротка и срамежлива – тя не се бори, не търси спасение, а се свива на кълбо и мълчаливо поема ударите с надеждата, че все някога ще престанат.
Въпросът остава – накъде бягаш при тази ужасна ситуация? От две толкова различни личности като сестрите Филковски се разклонява кръстопътят на възможните отговори: „Колкото може по-надалеч“ и „Оставам тук“.
Прочетох дебютния роман на Невена Митрополитска бързо и с удоволствие. Книгата не е кратка, но е написана увлекателно, а живият и разчупен език те носи през съдбите на героите с лекота. Хареса ми, че историята не се спира дори за миг – с всяка следваща глава идва ново сътресение, нова промяна, нова изненада, ново разочарование… „Анна и планината“ обаче не се оставя суровите обстоятелства, които Митрополитска е избрала да разкаже, да я изпълнят с печал. Романът носи духа не на малката Лора, а на главната си героиня Анна – вместо да приеме отредената му скръб, неуморно и без страх търси своя собствен път.
Бих ви насочила към „Анна и планината“, ако ви се чете чисто човешки и емоционален роман, написан с много сърце. Още нещо, което може да погъделичка любопитството ви, е официалната му премиера, която ще се състои тази вечер от 18:30 ч. в книжарница „Orange“ на ул. „Граф Игнатиев“ 18. Не пропускайте да се запознаете с авторката Невена Митрополитска – ако не на живо, то поне на страниците на книгата й.
Още едно ревю за романа можете да прочетете при „Книжен Петър“.
