Няма нищо по-хубаво от това да се настаните удобно в любимия ви фотьойл с хубава книга и обичната ви котка. Или куче. Или пиле. Какъвто и животински вид да предпочитате, факт е, че повечето отдадени читатели, но и писатели, обожават животните. Може би творците търсят компания за продължителната си, самотна работа, или пък искат някого, когото да гушкат и който няма да се отегчи лесно от безкрайните им размишления кое наречие да използват.
Много известни автори са отдали сърцето си на пухкавите или пернатите си приятели. Шарлот Ахлин от Bustle представя няколко разглезени животинки, придружавали знаменити писатели през творческия им път.
1. Гарванът на Чарлс Дикенс
Когато гарванът Грип умита през 1841 г., Дикенс го препарира. Птицата е продадена на търг след смъртта на автора (изображение: Aves Noir)
Чарлс Дикенс е влюбен в животните. Приживе отглежда котки, кучета, канарче, пони, орел и няколко гарвана на име Грип. Първият Грип се научава да имитира човешка реч и Дикенс всеотдайно записва всяка негова дума. Писателят толкова много обича птицата, че когато тя умира, урежда да я препарират и я описва в романа си „Барнаби Ръдж“. Младият Едгар Алън По дори среща Дикенс и Грип по време на едно от пътешествията им и повечето специалисти по творчеството на По смятат, че Грип му е послужил като вдъхновение за знаменитата поема „Гарванът“.
2. Котката на Марк Твен
Марк Твен с котенце (изображение: 22 Words)
Марк Твен обожава котката си Бамбино. Веднъж животинчето се загубва и американският писател публикува обява във вестник New York American, предлагайки пет долара възнаграждение на този, който му го върне. Описанието гласи:
Голяма, наситено черна; гъста, кадифена козина; има бегла бяла окраска на гърдите; не е лесно да се види на слънчева светлина.
За щастие, Бамбино е открита в градината на съседите и върната у дома, но в продължение на дни фенове на Марк Твен се появявават на прага му с улични котки, твърдейки, че са открили любимеца на писателя.
3. Пауните на Фланъри О’Конър
Фланъри О’Конър с един от пауните си (изображение: National Book Foundation)
Писателката и есеистка Фланъри О’Конър колекционира пауни. Те отглежда повече от сто птици във фермата си в Джорджия, като дори включва любимците си в няколко от есетата си под названието „Кралете на птиците“. Освен пауни Фланъри притежава още патици, емута, щрауси и дори тукани.
4. Кучето на Кърт Вонегът
Кърт Вонегър и Пъмпкин (изображение: Open Culture)
Пъмпкин (от англ. тиква) е шумното, рошаво кученце на Кърт Вонегът и негов почти постоянен компаньон. Веднъж Вонегът признава:
Не мога да различа любовта, която изпитвам към хората,
от тази към кучетата.
5. Кокер шпаньолът на Вирджиния Улф
Вирджиния Улф и Пинка (изображение: Pinterest)
Вирджиния Улф обожава кокер шпаньоли и обичното й куче Пинка често е до нея. Един ден английската авторка написва „Флъш: Биография“ – полуизмислена история за кокер шпаньола на поетесата Елизабет Барет Браунинг, по някаква необяснима причина наречен Флъш (от англ. изчервявам се, бликвам, прочиствам).
6. Шестпръстовото коте на Ърнест Хемингуей
Ърнест Хемингуей с една от котките си (изображение: Brain Pickings)
Въпреки прословутия си имидж на мачо, Ърнест Хемингуей напълно се вписва в стереотипния образ на „възрастната дама с котките“. Любовта му към мъркащите любимци започва с котенце с шест пръста на име Снежанка – очарователен подарък от морски капитан. Скоро след това писателят започва да осиновява още котки, като впоследствие приютява все повече животинчета с шест пръста. Ако посетите къщата му музей в Кий Уест, Флорида, ще откриете около 40-50 наследници на Снежанка с по едно допълнително пръстче.
7. Мечката на Лорд Байрон
Лорд Байрон и мечката му (изображение: Personification)
Ексцентричният поет Лорд Байрон е известен с обичта си към домашните си любимци. Единственото, което може да я надмине, е дребнавият му нрав. В самото начало на XIX век той се опитва да вземе кучето си със себе си по време на лекции в колежа „Тринити“, но му заявяват, че кучетата не се допускат на територията на кампуса. Ето защо знаменитият автор решава да си доведе… мечка. През 1907 г. Байрон споделя в писмо до свой близък:
Имам нов приятел, най-прекрасният на света: опитомен мечок. Когато го доведох в университета, ме попитаха какво да правят с нея и моят отговор беше – да го образоват.
8. Пуделите на Гъртруд Стайн
Гъртруд Стайн и Алис Б. Токлас с един от пуделите им (изображение: AnOther Magazine)
Гъртруд Стайн и партньорката й Алис Б. Токлас изпитват слабост към белите пудели и винаги ги кръщават Баскет (от англ. кошница). Настоящият Баскет всеки ден е къпан в сярна вода, а след това Стайн кара гостите, които постоянно посещават дома й, да правят обиколки из двора с кучето, докато питомецът й изсъхне.
9. Пилетата на Алис Уокър
Алис Уокър сред любимците си (изображение: SFGate)
Алис Уокър не само отглежда пилета, ами и написва цяла книга за отношенията си с тях. Тя наистина обича пернатите си питомци. Изпълва купища страници с детайли за дните, прекарани в компанията им, и описва себе си като тяхната „Мама“. Но пък когато си авторката на „Пурпурен цвят“, можеш да си позволиш да публикуваш книга за ирационалната си любов към домашните си любимци.
10. Кучетата на Джон Стайнбек
Джон Стайнбек и Чарли (изображение: The Paris Review)
Сигурно знаете, че Стайнбек обича пудела си Чарли, защото в „Пътешествие с Чарли“ се разказва за това как двамата се отправят на приключение с кола. Струва си обаче да споменем и сетера му Тоби, който изяжда първата чернова на „За мишките и хората“. Впоследствие Стайнбек трябва да започне шедьовъра си отначало:
Споходи ме една незначителна трагедия. Не знам дали ти разказах. Палето ми – сетер, останало само вечерта, направи на конфети близо половината ръкопис на книгата ми. Два месеца работа трябва да се свърши наново. Това ме забавя. Нямам друга чернова. Доста се ядосах, но горкият мъник може да се е правел на критик.
Снимка на публикацията: Бамбино, котката на Марк Твен, Mental Floss
