Вчера ви разказахме как един от най-популярните съвременни български литературоведи Владимир Трендафилов разпознава хубавото четиво за лятото.
Това обаче е крайно недостатъчно за нас, защото държим да видим и конкретни препоръки от него (а сигурни сме – и вие), затова без повече да ви бавим, ви представяме и 10 книги за лятото, които той препоръчва.
1. Уди Алън, „Ако импресионистите бяха зъболекари“
Великолепни разкази на големия режисьор, актьор и писател. Чист хумор, фарс, невъзможни ситуации, бързи обрати, герои с интелект по-нисък от нужния за оцеляването им. Не всички фенове на Уди Алън обичат да гледат кино.
2. Владимир Войнович, „Монументалната пропаганда“
Весел сатиричен роман за нелепостите на руския социализъм и за травмите на прехода му към по-нормално общество. Притча за ерозията на едни големи идеи, която взривява битието на дребните им въплътители по места. В центъра на историята е животът на Аглая Ревкина, предана сталинистка, която с годините, особено след промените, се оказва, че все по-малко разбира света около себе си.
3. Джером К. Джером, „Трима души в една лодка (без да става дума за кучето)“
История за една екскурзия с лодка по Темза на трима приятели, непрактични ленивци, които искат да се отморят за малко сред природата след изтощителното си безделие в службата. Ето един от златните пасажи: „Аз обичам работата; тя просто ме омайва. Мога по цели часове да седя и да я гледам.“
4. Пелъм Гренвил Удхаус, „Стрихнин в супата… и много други истории“
Известен още и като П. Г. Удхаус. Един от неподражаемите майстори на английския хумор. Каквото и да вземете от него, все ще е подходящо. Удхаус цял живот е писал всъщност една книга, само че в крайна сметка тя се е оказала разфасована в над 90 заглавия. Ориентирайте се за избора си най-вече от името на преводача: гледайте да се казва Веселина Тихолова, Жечка Георгиева, Лъчезар Бенатов или Савина Манолова. Горният сборник е хубава селекция и хубав превод на Жечка Георгиева.
5. Бранислав Нушич, „Автобиография“
Забавни спомени за времето от детството до пубертета на класик на сръбската литература. Епизодите, посветени на училищните му години, на предметите, които е изучавал, на съучениците и преподавателите, са сред най-смешното, на което човек може да се натъкне където и да било.
6. Джон Стайнбек, „Улица „Консервна“
Романът изобразява фрагмент от приключенията на шепа безделници със златни души, които живуркат ден за ден в затънтения калифорнийски прованс. Нищо човешко не им е чуждо, освен злината и амбицията, и поради това приличат повече на ангели в немилост, отколкото на анонимни отрепки, каквито са. Много често сред привичната им леност покълват благородни намерения и високи цели, но неподкрепени от силен хъс да бъдат доведени до осъществяване, те бързо се разпиляват без остатък или срещат дребни, но непреодолими препятствия на пътя си. Романът има и продължение, което не по-малко заслужава да бъде прочетено: Благодатният четвъртък.
7. Джеръм Селинджър, „Устата ми хубава, очите ми зелени“
Разкази, които са толкова забавни, колкото и трагични. Авторът на „Спасителят в ръжта“ демонстрира умение да поднася в развлекателна, изключително достъпна форма сложни психологически казуси или драматични житейски ситуации.
8. Ярослав Хашек, „Паноптикум на еснафи, бюрократи и други вкаменелости“
Сбирка от разкази на големия чешки класик, преведени от неподражаемия Светомир Иванчев. Препоръчвам я пред „Приключенията на добрия войник Швейк“, коронното заглавие на Хашек, само защото е по-тънка и лесно се слага в туристическа чанта. На фона на една панорама на чешкото общество малко преди и по време на Първата световна война, тук хуморът доминира във всичките си разцветки: анекдоти, сатира, ирония, буфонада, глума, какво ли не още. Като се върнете от почивка, потърсете да си купите тритомника с избрани произведения на автора – сигурен влог в качеството на вашата библиотека.
9. Карел Чапек, „Разкази от единия и от другия джоб“
Серия от забавни импровизации в областта на криминалния жанр, писани през 20-те години на XX век. В центъра на всеки разказ витае идеята за някакво престъпление, но не винаги то се оказва действително извършено. Или пък детективът наистина разкрива престъплението, но не разбира как е успял да го направи. В трети случай престъплението въобще не е разкрито от детектива, а благодарение на младия поет, който случайно се е оказал на мястото на събитието. Историите са логични като жанра, в който са писани, но са парадоксални като живота.
10. О’Хенри, „Разкази“
Прекрасен том „избрано“ на един от най-големите американски майстори на късия разказ. О‘Хенри е виртуоз на увлекателния сюжет с неочакван край. Героите му са всякакви – тихи и кротки люде, пълни пройдохи, каубои, мошеници, млади влюбени и стари скандалджии. Общото, което ги споява, са хуморът и хуманността на автора. Преводът е дело на вече покойния Тодор Вълчев и сам по себе си е „класика“.
Владимир Трендафилов е един от менторите в започващата тази есен творческа академия „Заешка дупка“. Той ще води теоретичната част на групата по „Проза“, а подробности за академията и записванията за нея можете да видите тук.
