Действието в „Летният принц“ (изд. „Прозорец“) от Алая Доун Джонсън се развива в бъдещето, в града пирамида Палмареш Треш, когато светът, какъвто го познаваме, не съществува, защото е унищожен от мъжете. В сърцето на някогащната Бразилия властват жените, които на всеки пет години избират своя крал, когото принасят в жертва точно след дванайсет месеца. Действието се върти около Енки, лунния крал на Палмареш Треш и Джун. Това е книга за света на технологиите, на жените и на изкуството. Представяме ви 10 цитата, чрез които да се озовете мислено в Палмареш Треш.
Когато бях на осем години, моят папай ме заведе в парка, за да видим как един Крал ще умре.
Аз съм влюбен. В моята мамае, която не мисли за мен. В моя град, който ще ме намрази. В моя живот, на който някой ден ще реша да сложа край.
Може да спечелиш, а може и да изгубиш.
Може да се окаже най-великото преживяване в живота ти, а може и никога да не го повториш отново. Това е проблемът с…
Там, където външните метеорологични датчици на града се свързват с центъра за производство на комунална енергия – там скрих моята любов към теб. И тя вероятно още е там, ако някога поискаш да я откриеш.
Затова избирам своя любовник, своя Крал и го издигам на пиадестал, и го посичам от там. Мъж – като онези, които съсипаха света.
Ти каза, че тялото ми е платно. Но едно човешко платно не може да живее. Може само да изгори и да остави летописа на своята смърт. Това е летописът на моята смърт.
Не се ли питаш понякога как сме се озовали на толкова странно място от света, в който сме живели преди. Когато светът е унищожен, все някой трябва да го пресъздаде отново. Мисля, че точно това се нарича изкуство.
А той ме попита: „Защо да умираш?“
Защо да размениш бъдещето си, защо да отдадеш живота си, защо да отпуснеш глава на този олтар и да ги оставиш да те заколят като свещена крава?
Трябваше да му кажа: „Не е ли очевидно?“ .
Хубаво е да си крал.
Казват ми, че властта носи отговорност. Би трябвало да казват, че властта носи вина, а вината носи тъга, и никоя модификация не може да те спаси от тях, освен смъртта.
Нали знаеш, че това не е краят? Някой ден ти също ще умреш – независимо дали ще си направиш кири като баща си, или ще се добереш до третия си век с нокти и напълно възстановени зъби, твоята история също няма да продължи вечно. Но поне засега тя е твоя – много по-дълго от моята – и ако все още си мислиш, че аз мога да използвам живота си като платно, трябва да ти кажа нещо.
Летният крал не е нищо в сравнение с кралицата.
Какво не бих направил? Какво не бих създал? Кого не бих пожертвал, ако благодарение на това беше възможно светът никога да не загине отново?
Можете да поръчате тази книга от Ozone.bg.
Вижте още:
„Аз чета“ препоръчва: YA литература
10 страхотни писатели, заради които се влюбихме в YA книгите
