По случай Световния ден на книгата и авторското право – 23 април – екипът на „Аз чета“ подбра няколко красиви цитата, намерени из любимите ни романи. Проникновени думи, които са ни вдъхновили и са ни показали магията на тихите часове, прекарани в неповторимата компания на нашите най-добри приятели – книгите.
1. „Понякога четеш някоя книга и тя те изпълва с такова едно странно божествено чувство, че накрая стигаш до убеждението, че разбитият на парчета свят никога няма да върне целостта си, докато всяко живо човешко същество не прочете тази книга. От друга страна обаче, има книги… за които не можеш да споделиш с никого – книги, толкова специални, необикновени и твои, че да обявиш пред някого увлечението си, би било равносилно на предателство.“
Из „Вината в нашите звезди“ на Джон Грийн
2. „Когато вземеш със себе си книга на някое пътешествие, винаги се случва нещо особено. Книгата започва да събира твоите спомени. По-късно ще трябва само да я отвориш и веднага ще се озовеш там, където за първи път си я прочела… Повярвай ми, книгите са като мед за мухите. Нищо не задържа спомените така, както напечатаните страници….“
Из „Мастилено сърце“ на Корнелия Функе
3. „Най-често ревниво пазим в тайна удоволствието от книгата, която четем. Било защото не намираме в нея тема за обсъждане, било защото, преди да кажем нещо за нея, предпочитаме да оставим времето да упражни чудесното си дестилиращо въздействие. Това мълчание е гаранция за близостта ни с книгата. Прочели сме я, но още сме в нея. Тя е убежище за нашето „не“. Тя ни пази от огромния външен свят.“
Из „Като роман“ на Даниел Пенак
4. „Книгите са безпощадни завоеватели. Наглед нищо и никакви, с безкрайно търпение и все по-многобройни, те окупират пространството. Скоро започват да излизат от рамките на библиотеката. Подобно на множеството охлюви в романите на Патриша Хайсмит започват да се катерят по стените, стигат до таваните, настаняват се върху камините, масите, масичките, превземат ъглите, проникват в гардеробите, скриновете и сандъците, а когато лежат по земята, се размножават по мокета или върху плочките в нестабилни и дръзки купчинки.“
Из „Професия читател“ на Бернар Пиво
5. „Книга, която не можеш да намериш, казват хората, е книга, която не притежаваш. А даже е нещо още по-лошо.“
Из „Къщата от хартия“ на Карлос Мария Домингес
6. „Малко неща белязват така дълбоко читателя, както първата книга, която действително си проправи път до сърцето му. Тези първи образи, ехото на думите, които смятаме, че сме оставили зад гърба си, ни съпътстват цял живот и извайват в паметта ни един дворец, в който рано или късно – независимо колко книги сме прочели, колко светове сме открили, колко сме научили или забравили – ни предстои да се завърнем…“
Из „Сянката на вятъра“ на Карлос Руис Сафон
7. „Книгите са огледала; в тях човек вижда само онова, което носи в себе си.“
Из „Сянката на вятъра“ на Карлос Руис Сафон
8. „Книгите помагат, когато си влюбен.“
Из „Невидимите кризи“ на Георги Господинов
9. „- Аз истински те обичам, Хари.
Думите ме достигнаха със закъснение, както става обикновено, когато човек чете.
– Хари, погледни ме!
Вдигнах глава, усмихнах се и отново потънах в четенето. Може би сбърках, може би и аз трябваше да кажа нещо, но книгата беше твърде увлекателна.“
Из „Самотният бегач на дълго разстояние“ на Алън Силитоу
10. „… точно както чукът, лъжицата, длетото или колелото, книгата е завършено изобретение. Не може да изобретиш отново книга. За същата цел не е възможно да се измисли нещо по-добро от книгата. Предметът за четене е „перфектен“. Книгата е пределът на съвършенството.“
Из „Това не е краят на книгите“ на Умберто Еко и Жан-Клод Кариер
11. „Днес книгите трябва да стигнат дотам, докъдето телевизията не стига. Да покажат невидимото, да изразят неизразимото. Сигурно е невъзможно, но само в това има смисъл. Литературата е една „Mission impossible“…“
Из „Прозорци към света“ на Фредерик Бегбеде
12. „Досега обаче насилието върви по-скоро в обратна посока – не срещу книгите, а заради книгите, независимо как се наричат те – „Капиталът“, „Тъй рече Заратуста“, Коран или дори Библията. Вината, естествено, не е тяхна, нито на авторите, а на късогледите им читатели. Защото ако има нещо по-страшно от нечетящите хора, това са хората, които цял живот четат една-единствена книга.“
Из „Какъвто трябваше да бъда“ на Георги Лозанов
13. „Падам си по книга, дето, след като си я прочел, ти се ще авторът, който я е написал, да ти е страшно близък приятел, та да можеш да го повикаш по телефона, когато ти се прииска. Обаче това не се случва лесно.“
Из „Спасителят в ръжта“ на Дж. Д. Селинджър
14. „В тишината на нощта отварянето на книгата предизвика порив на вятъра.”
Из „Крадецът на книги“ на Маркъс Зюсак
