fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

НовиниПо света

20 000 писма до Симон дьо Бовоар разкриват интимния живот на нейни читатели

4 мин.
Симон дьо Бовоар

Открит е архив от над 20 000 писма от читатели на френската писателка Симон дьо Бовоар, научаваме от The Guardian. В изпълнени с изключителна интимност и емоция писма, мъже и жени от Великобритания и целия свят споделят най-съкровените си тайни и търсят съвет от авторката по въпроси, свързани със секса и сексуалността.

Кореспонденцията на Бовоар обхваща период непосредствено след Втората световна война до началото на гей и феминистките движения. Техни автори са хора от различни слоеве на обществото: от работници във фабрики до лекари.

Джудит Кофин
(снимка: University of Texas)

Писмата са изследвани за първи път от Джудит Кофин, доцент по история в Университета в Тексас. Кофин попада на кореспонденцията, докато прави проучвания върху „Втория пол“ във френската национална библиотека в Париж.

„Ни най-малко не бях подготвена за драмата, която открих. За тези изблици на проекции, идентификации, очаквания, разочарования и страст. Писателите получават писма, но не винаги ги пазят. Симон дьо Бовоар е държала много на своите читатели и затова е запазила всичките тези писма“, споделя Кофин.

Хората са се обръщали към дьо Бовоар като към изтъкнат интелектуалец и съветник, притежаващ „хиперсензитивност от най-чист вид“, както я определя авторът на едно писмо.

Ето какво споделят читателите в писмата си до писателката.

Пет години преди във  Великобритания хомосексуализмът да бъде декриминализиран, в писмо от 1962 г. 36-годишна британка открито заявява: „Аз съм извратена, лесбийка. Аз и моята приятелка се обичаме вече четири години. Може ли да ми дадете името на лекар, който да извърши хирургическа интервенция и да ме превърне в мъж?“.  

39-годишна френска учителка в писмо от 1952 г. споделя: „Никога не съм изпитвала любов или чувствена емоция. Не бих казала, че съм красива, макар тялото ми да е привлекателно. Никой даже и за миг не ме е накарал да потръпна от желание.“.

Много преди 1967 г., когато в Англия абортите са узаконени, жена пише как е „ридала от отчаяние“ след преживян криминален аборт.

Няколко писма разкриват случаи на домашно насилие във времена, когато да се говори за това е табу. В свое писмо жена споделя: „Не съм щастлива с мъжа си. Той е много чувствителен, но и много жесток.“.

Отказът на дьо Бовоар да се омъжи, при все силната ѝ привързаност към Сартр, става повод за многобройни читателски писма. Читател пише: „Вие сте образец за всички нас. Любов без издребняване, без ревност.“.

Кофин е поразена от факта, че почти една трета от писмата са писани от мъже. „Разнообразието от теми в творбите ѝ, както и личният живот, индивидуалността и женският стремеж на дьо Бовоар към равенство и свобода, провокират и интригуват мъжете.“.

Поради личния характер на писмата, Кофин се въздържа от посочване на конкретни имена. Тя е дълбоко разстроена, когато в автора на едно писмо от 1964 г. разпознава близък приятел на баща си. В писмо от десет страници той споделя за „проваления“ си личен живот, много по-младата си любовница и ревността си, когато узнава за изневерите ѝ.

Въпросният приятел споделя с Кофин получения от писателката отговор. След като отхвърля направената от автора на писмото препратка към връзката ѝ със Сартр, дьо Бовоар пише: „Бях силно заинтригувана от писмото Ви. Но при все цялата си симпатия, считам, че грешите. Нищо в цялата тази история не наподобява съюза ми със Сартр. Първо, ние бяхме почти връстници, малко над 20-годишни, докато Вие сте с 20 години по-възрастен от Вашата любовница“.

Кореспонденцията на дьо Бовоар с нейните читатели вдъхновява Джудит Кофин да направи изследване на връзката между писателката и нейната аудитория в книга, озаглавена Sex, Love, and Letters: Writing Simone de Beauvoir.Книгата ще бъде публикувана от Cornell University Press на 15 септември.