Фредрик Бакман е сред най-любимите чуждестранни автори на българските читатели. Романите му, сред които добре познатите „Човек на име Уве“, „Брит-Мари беше тук“ и „Бьорнстад“ (изд. „Ciela“), спечелиха сърцата ни със затрогващите си герои и топлите си послания. Шведският писател споделя пред The Globe and Mail кои книги са оказали най-голямо влияние върху живота и творческия му път.
Какво четях като дете
С времето осъзнах, че повечето хора извън Швеция познават Астрид Линдгрен най-вече заради „Пипи Дългото чорапче“, но аз лично считам „Братята с лъвски сърца“ за най-хубавата книга, която някога съм чел. До ден днешен я препрочитам поне веднъж годишно. Двама братя умират и се събуждат в древна земя на огньове и приказки, където се борят със зъл крал и ужасяващ дракон. Перфектното приключение е, но също така е и невероятна история за всеки възрастен, който иска да обсъди въпроса за смъртта с детето си. Моята майка ми я прочете, когато бяха на шест и дядо ми почина. Веднага след това я дадох на баба ми. Когато и тя почина преди няколко години, прочетох романа на сина ми.
Какво четях в гимназията
„Пътеводител на галактическия стопаджия“ от Дъглас Адамс. Наистина вярвам, че прочитът ѝ съвпадна с точния момент, в който осъзнах, че на писателите им е позволено да бъдат… луди. Никога преди не се бях смял толкова и си помислих: „Леле. Книгите могат да бъдат ТАКИВА?“. Разби всички прегради в ума ми и зададе изцяло нова посока на пътя ми като автор.
Какво четях в университета
Мой приятел и един от най-любимите ми хора си отне живота, когато бях на двайсет години. Случилото се ме съсипа. Тогава нямах представа какво да правя с всичките си емоции и се боях, че напълно ще ме погълнат – отидох в Тайланд за три месеца с идеята просто да пия до несвяст всяка нощ. Открих Band of Brothers от Стивън И. Амброуз на една лавица от типа „вземи книга, остави друга в замяна“ в пропаднал плажен хотел на остров и за ден-два тя ме опази трезвен. Определено не беше единствената причина да си стъпя на краката и да се прибера у дома невредим, но несъмнено изигра своята малка роля. Послужи ми едновременно като разсейване от проблема и учител. Всички добри книги го правят.
Какво четях като възрастен
Мисля, че The Wolf and the Watchman на Никлас Нат ок Дах ще излезе на английски през следващата година и не мога да се сетя за друга книга, която да е повлияла повече на писането ми като възрастен. Никлас Нат ок Дах и аз се запознахме преди осем години – тогава нямахме нищо общо помежду си, с изключение на споделената любов към разказването на истории. Оттогава делим офис. Виждаме се всеки ден, все още нямаме нищо общо помежду си, но не е и необходимо. Дебютният му роман е мрачна, страховита мистерия за убийство, случило се през 1973 г. в Стокхолм. Ще ви изплаши до смърт и е несравним. Не познавам други писатели като Никлас – седенето на отсрещното бюро от него ме подтиква всеки ден да полагам двойно повече усилия.
Какво чета сега
Близкият ми приятел Пол от Чикаго, който познава абсолютно всички там, ми даде Never a City So Real на Алекс Котловиц, докато бях в града, и ми заяви: „Ако искаш да опознаеш Чикаго, започваш оттук!“. Така и направих. Впоследствие не можех да спра да говоря за тази книга. В много отношения Котловиц постига това, което самият аз целях да направя с „Бьорнстад“ – да разкажа пълнокръвна история за душата на една общност посредством малките истории на хората, които я обитават. Останах дълбоко впечатлен. Наистина притежава всички качества, към които се стремя като писател.
Снимка на публикацията: Nordic Drama
