fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„5051“ дарби се крият в нов свят

4 мин.

Напоследък се усещам как чета все повече книги на съвременни български автори и все по-малко подхождам резервирано и с очакване, че ще остана разочарована. Това се дължи на факта, че в последните 2-3 години не съм попадала на книга на такъв автор, която дотолкова да не отговори на очакванията ми, че да ме върне към предишните ми резерви. Точно толкова положително настроена подходих и към „5051“ (изд. „Многоточие„) на Светлана Тушева.

Книгата разказва историята на Клара и Йонкс – майка и дъщеря, които се отправят на приключение в тайнствен свят, скрит от погледа на неподозиращите хора. Клара е избягала преди 14 години от дома си, като е мислела, че оставя интересния свят, в който се е родила, и се е преметила в света, който всички ние познаваме. Когато започва да се съмнява дали дъщеря ѝ Йонкс не притежава специална дарба, която може да развие само в другия свят, решава да се върне там, където е отраснала.

Още когато книгата пристигна при мен, ми направи впечатление обемът ѝ. В моята представа книгите с поезия са толкова тънки, не и прозаичните творби. Със своите 138 страници „5051“ определено се нарежда сред най-тънките романи, които съм чела през последните години. Впоследствие видях, че е определена като повест, но докато я четях, нямах усещането, че чета повест, а роман.

Лично за мен действието тръгна малко бавно и отне известно време да се събуди интереса ми. Все още смятам, че в повестите действието трябва да се развива една идея по-бързо. Разбирам, че отнема време да се разкрият спецификите на един фантастичен свят, но на фона на обема на книгата ми се струва, че основната сюжетна линия остава на заден план, за сметка на представянето на света. Това създаде у мен усещането, че книгата приключва след развръзката.

И като стана въпрос за света в книгата, няма как да не отбележим колко добре се е справила с описанията му Светлана Тушева. Много лесно можеш да си представиш сградите, инфраструктурата, магазините, дрехите и всичко останало. Отвъд външния вид, авторката ни потапя и в историята на този нов свят, в неговите обичаи, в конфликтите, които се развиват. Въобще дава една прекрасна основа за развитие на действие, което да се разиграва в рамките на цяла фантастична поредица.

Хареса ми и как е изграден образът на Клара. С всяка следваща страница се разкриваха различните пластове от личността ѝ и на читателя му е лесно да разбере защо се е превърнала в това, което е, какво е мотивирало решението ѝ да замине и защо постъпва по определен начин. Успяваме да зърнем малко по малко ключови моменти от миналото на героинята и по този начин да си направим изводи за ключови черти на характера ѝ. Въпреки че тя не беше моят любим герой, определено беше най-добре изграденият.

От друга страна, очаквах да разбера малко повече за Йонкс, но след като прочетох книгата, мога да кажа само, че 14-годишната тийнейджърка е объркана. През цялото време беше описана като едно объркано дете, което не знае какво се случва. Очаквах повече от образа ѝ. Надявам се да видим повече от истинската Йонкс в продължение на „5051“.

Въпреки че става въпрос за книга на български автор и ми се иска подкрепата ми да е безусловна, не ми се иска да спестя общото си впечатление – идеята е прекрасна, изпълнението – не чак толкова. Все пак се надявам да излезе продължение, защото историята определено има потенциал и оставя читателите с множество въпроси какво ще се случи в бъдеще.

Прочетете и ревюто на Книжен Петър за книгата.

Посетете Facebook страницата на книгата.

[ + ]