Има книги, от които се ужасяваме, и въпреки това сме привлечени неустоимо от тях. Антиутопиите не ни пренасят на красиви и спокойни кътчета по света. Те вземат най-страшното от действителността и го доразвиват в сюжет, който по-добре да остане между страниците. Карат ни обаче да си задаваме въпроси, да не приемаме реалността за даденост и да видим няколко хода напред. Преди време ви бяхме споделили за няколко любими книги от жанра. Днес ви представяме още шест от тях, които си струва да прочетете.
Ако искате да подкрепите преиздаването на една от най-великите антиутопии на всички времена – “1984” от Джордж Оруел – направете го тук. Луксозното издание с провокативна визия, дело на Kontur Creative, и осъвременен превод на Борислав Стефанов очаквайте скоро…
“1984”
Написан през 1948 година с пророчески поглед към близкото бъдеще, романът на Оруел неслучайно е считан за класика в жанра на антиутопиите. Толкова много са препратките към съвремието ни, които обезпокоително откриваме година след година след написването му, че няма как да не описваме книгата с гръмкото определение „велика“. Оруел ни е предупредил какво ни чака, ако позволяваме диктаторските режими да процъфтяват, и въпреки това не сме се вслушали сериозно. Не сме се уплашили достатъчно от възможността да бъдем следени, подслушвани и наблюдавани от Големия брат. Не сме разбрали колко пагубно за обществото ни е консуматорството като единствена ценност. Не сме счели за опасно да позволим истината да бъде подменяна, манипулирана, използвана спрямо нуждите и желанията на „силните на деня“. И резултатът е налице. Може би ни трябва нов прочит, ново разбиране и прилагане на разбраното в книгата. Това е част от причината „Аз чета“ да преиздава „1984“.
„Разказът на прислужницата“ и „Заветите“
„Разказът на прислужницата“ е антиутопия, която винаги ще видите сред челните места в класациите от жанра. И това не е случайно – Маргарет Атууд е успяла да създаде сам по себе си плашещ роман, който и към днешна дата звучи адски актуално. Написана през 1985г., тя отвежда читателя в Галаад (държава на територията на днешните САЩ), където начинът на живот е коренно различен от всичко познато ни. След разрастваща се стерилност, която не позволява на много жени да раждат, всички правила в новата държава започват да се диктуват от ценностите на Стария завет, или казано накратко – мъжете са тези, които ръководят, работят и воюват, а жените.. е, те трябва да си знаят мястото, да се подчиняват и да нямат никакви права. Жените от своя страна са разделени в няколко „категории“ – съпруги, лели, марти и прислужници. Съпругите са жените до Командирите (управляващи Галаад), лелите са тези, които обучават други жени в послушание, мартите са прислугата, а прислужниците са използвани за разплод. Прислужницата е изпращана в дом на Командир, веднъж месечно ритуално той се опитва да я забремени, и ако се случи, то клетото момиче остава в дома, докато износи детето, а след като роди – оставя бебето и напуска къщата. След това всичко се повтаря в същия цикъл. В самата книга се запознаваме с Офред – нейният разказ ще ви потресе, ще ви отчая и ще ви се иска да заблъскате с юмруци всички герои, виновни за съществуването на Галаад.
„Заветите“ е дългочаканото продължение на „Разказът на прислужницата“. Маргарет Атууд даде на читателите отговорите на въпросите, които увиснаха във въздуха преди 24 години. Но бих казала, че се появиха още неизвестни, което е абсолютно в стила на авторката. Както самата тя казва – „не обичам да казвам на читателите си какво да мислят.“ Звучи доста крайно, но истината е, че повечето описани неща от Атууд не са невъзможни. Не е невъзможно един ден да се събудим и всичко да ни бъде отнето.
“Книга на чаения майстор” (изд. „Персей“) от Еми Итеранта
„Книга на чаения майстор“ е въздействащ и мрачен роман, който ни пренася на едно страховито място в бъдещето – Нов Цян, където виждаме последствията от безотговорното отношение към планетата ни. Нефтът е изразходван в глобален мащаб, световният океан е повишил нивото си, залети са огромни земни територии, а световните войни са преобразили човечеството. Питейната вода е намаляла дотолкова, че се налагат месечни квоти. Температурата се е повишила трайно и всички хора носят качулки против насекоми, които предпазват лицата им. И в тази антиутопия четем за диктаторски режим, който управлява безмилостно и алчно. Сякаш човечеството е виждало твърде много примери за пагубното влияние на тези режими и редица писатели претворяват страховете си за бъдещето в сюжети, свързани именно с дикатутри.
“Летният принц” (изд. „Прозорец“) от Алая Доун Джонсън
„Летният принц“ е разказ за красотата на изкуството, което предизвиква размисъл за политическите модели в един антиутопичен свят, където жените управляват. Всяка година в града-пирамида Палмареш Треш избират своя Летен крал според традицията, за да се балансира силата в този матриархален свят. Гърлото му е прерязано в края на мандата и с кръвта си той потвърждава властта на кралицата или избира друга. В бъдеща Бразилия, след като климатичните промени, войните, природните бедствия и чумата са опустошили света, Палмареш Треш е спокоен и справедлив град, технологично подкрепен с холота, нанокукички и ботове. Под блестящата фасада на града обаче има друга реалност.
„Генезис“ (изд. „Ciela“) от Бърнард Бекет
Излизането на антиутопията „Генезис“ е прецедент в издателската история – Бърнард Бекет получава най-големия хонорар, платен до онзи момент от чуждо издателство за публикуване. Романът е също така и единственият освен „Хари Потър”, който прави едновременна световна премиера в 17 страни. И има защо. През 2052 г. чумна епидемия помита Земята и на изолиран остров се ражда Републиката. Всички живеещи там са в безопасност, но далеч не и свободни. Сюжетът на романа проследява устния изпит, на който се явява Анаксимандър – кандидат за постъпване в елитната Академия, управляваща утопичното общество. За да си заслужи място в институцията, Анакс трябва да се върне в самото начало и да разкаже как се е зародил светът, в който живее. Петчасовият разговор между нея и изпитващите е великолепен сблъсък на древни трактовки, философски въпроси и модерни технологични достижения чак до спиращия дъха финал. След прочитането на този роман, Леонардо ди Каприо вече няма да е първата ви асоциация при думата „Генезис“.
Можете да подкрепите „Проект 48“ в platformata.bg.
Прочетете още:
„Аз чета“ отбелязва годишнина с проект за медийна грамотност, вдъхновен от Оруел
Милена Ташева: „Не се паникьосвайте!“ и подкрепете „Проект 48“
30 цитата от „1984“, които звучат твърде актуално и днес
Разкритие от миналото – Дейвид Боуи щял да адаптира „1984“ за телевизионния екран
