Имало ли е книга, към която да посегнете, знаейки че ще ви донесе топлина и в най-мразовития ден? Имало ли е книга, която въпреки скромния си размер на вид, е побрала в себе си цяла една друга вселена? А ходи ли ви се в Исландия с един от най-уважаваните техни класически писатели? Чудесно! Тогава да направим пъртина заедно в света на Гюнар Гюнарсон и неговата повест за един исландски пастир.
„Адвент. Повест за един исландски пастир“ е най-популярната книга на номинирания няколко пъти за Нобелова награда писател и се основава на истински случай от живота на Планинаря Бенси. Откакто е публикувана през далечната 1936 г. е преведена на над 20 езика, а най-слушаното радио в Исландия чете историята през адвентните седмици вече двайсет години. Книгата дори се изучава в училище като класическо произведение.
Днес, благодарение на изд. ICU и чудесния превод на Светла Стоянова, имаме възможността и ние да се докоснем до исландската литература и да разберем повече за връзката на северните народи с природата. Корицата и илюстрациите в това прекрасно джобно издание са на самия Гюнар Гюнарсон младши, а Таня Минчева от Kontur Creative внася допълнително своя нежен и прецизен щрих.
Но нека се върнем към нашето интересно пътешествие, за да се запознаем с исландския пастир Бенедикт. В най-късите и тъмни дни през декември, когато хората се подготвят за най-светлите празници, единствено Бенедикт се отправя към бялата планинска пустош на поредната си важна и смела мисия – да открие самотните изгубени овце, които овчарите не са успели да намерят при последното им събиране наесен. Ако не бъдат намерени навреме, горките животни или ще измръзнат от студ, или ще умрат от глад по възвишенията, а те все пак са „живи същества, от плът и кръв“ – някой трябва да поеме отговорност за тях и да ги върне обратно в селото. Някой, който 27 години подред озадачава хората с желанието си да спасява няколко чужди овце като рискува собствения си живот. Прост ратай и обикновен човек на петдесет и четири години, който си е сам господар и не се страхува да предприеме подобен безразсъден преход в най-студените зимни дни. Но там, в планината, самотоверженият Бенедикт се чувства като у дома.
В търсенето на животните, Бенедикт се доверява от години на своите другари – един овен на име Ейтитъл и вярното куче Лъв, наричано още „истински папа“ от своя стопанин.
Троицата бяха неразделни от години – особено когато предприемаха това пътуване. Вече се познаваха истински и връзката им беше неразривна, каквато може да бъде само между коренно различни създания. В нея нямаше и помен от съперничество, което да помрачи тяхното приятелство.
Приключението в „Адвент“ не минава без трудности, непредвидими обстоятелства и лишения. Гюнарсон смайва със своите впечатляващи описания на зимните бури в лоното на планината, от които дори читателят, сгушен между най-топли завивки и обут с топли терлици, ще настръхне. Но авторът не се изчерпва само с това, или с Библейската тема, която също изпъква в творбата. Наред с природните пейзажи, които описва почти с поетичен замах, исландският писател успява да докосне читателя и с дълбоки, проницателни и общочовешки прозрения.
Там, в тишината на нощта и в самотата под лунните лъчи, го обгърна мисълта за адвента, камбанения звън, спомените за слънчеви лъчи и мирис на сено, надеждата за летни поля – какво повече да иска. Може би само вътрешен мир и свобода.
Има една хипотеза, според която тази творба е вдъхновила Ърнест Хемингуей за написването на „Старецът и морето“, а според Капка Касабова „Адвент“ е книга общение: с планината, с животните, с вечността и със себе си. Йон Калман Стефансон пък пише в послеслова, че не е задължително една книга да е с голям обем, за да се получи шедьовър, текст, който надживява времето.
От своя страна бих могла само да добавя, че Гюнарсон е създал не просто повест, а ода за добротата. Ода за онези хора, които са като запалената свещ – преобразяват се, когато имат цел отвъд себе си, защото са готови да помогнат на всекиго в нужда, макар и в трудно време. Хората, които имат увереността и куража да правят крачка след крачка и в най-големите преспи, защото какво е животът, освен ако не едно пътешествие, което не подлежи на плануване, но за което трябва да имаш смелост?
„Адвент“ е творба-приказка, „зимна поема“, която приютява и пали пламъче в душата. Книга, която напомня непреходните и най-смислени неща от битието, разковничето на съществуването – да си смирен, благодарен, да имаш цел, да изпълняваш дълга си и да си способен на себеотрицание. Творба за светлината в мислите, идваща само когато си научил значението на думата „заедно“. Да запазиш посоката и надеждата, да не паднеш духом, а да „държиш ума си непоклатим“ – не е ли това убежището, което всички търсим в страшната виелица, наречена живот? Не е ли именно това виделината, която носят вътрешният мир и свобода?
Тази година се навършва половин век от смъртта на Гюнарсон. Стефансон все пак се е оказал прав – някои текстове имат послания, които надживяват времето, или както би казал Бенедикт от „Адвент“ – времето за тях е „без бряг“… Защото добрата история ще продължава да вдъхновява и трогва и точно в това е гениалната магия на истинското, богато творчество.
Ще намерите тази книга в Ozone.bg.
