fb
ИнтервютаНовини

Капка Касабова: Щастието е интимно, малко и побира света

6 мин.

Капка Касабова е многожанров писател. Автор е на няколко романа, поезия и три книги художествена документалистика: „Улица без име“ („Сиела“, 2008), „Дванайсет минути любов“ („Сиела“, 2013), и „Граница“ („Жанет 45“, 2017). „Граница“ печели награда на Британската академия, наградата „Солтер“ за книга на годината, „Станфорд-Долман“ за книга на годината, и е номинирана за американската „National Circle of Critics Award“. Капка живее в Шотландия, но е родена и израства в София, а през 1992 г. имигрира с родителите си в Нова Зеландия. Най-новата ѝ книга е „Към езерото“ („Жанет 45“, 2020). Капка сътрудничи на The Guardian, The Economist, и други британски и американски издания. През 2019-2020 г. е в журито на американската „Neustadt Prize“.

Имах възможността да разговарям с Капка, макар и дистанционно, за вдъхновението, това, което ѝ носи щастие, и границите, които намира днес в света, в който живеем.

Към езерото - Капка Касабова

С образите, които изграждате, умеете да поставяте въпроси за сложната човешка природа и да карате читателя сам да търси отговор на тях. Има ли нещо, което вие самата научихте от своите герои? И успяха ли те да ви изненадат с нещо?
Винаги. Хората са много изненадващи, ако се доближим до тях. Ние самите се изненадваме от себе си, особено когато сме на непознати места със силна притегателна или отблъскваща сила (или и двете, като някои от местата в „Граница“ и „Към езерото“), но всъщност дълбините на човешката природа винаги дебнат, независимо от контекста. За мен изненадите понякога идват от това как един човек разказва себе си, не само съдържанието, а начина. Така и с местата които ме влекат – те разказват изненадващи неща, но само когато станеш част от тях. 

В книгите ви сякаш местата и тяхната история са не по-малко важен герой от самите герои. Кое е последното място, което ви вдъхнови?
Източен Пирин, който по всяко време на годината съчетава различни климатични пояси и таи неразказани истории. Пирин е героична планина във всеки смисъл на думата.

А последният човек, който ви вдъхнови?
Бай Манол от село Пирин, който работи сам самичък с огромни стада крави и коне високо в планината. Ако повече хора се опитат да живеят като него – в благороден синхрон с околната си среда, с безвъзмездна страст към това което правят, давайки вместо да взимат, светът ще е много по-обитаем.

Granitsa Kapka Kasabova

Покрай “Граница” много често получавахте въпроси, свързани с границите и тяхното преодоляване. Сега, когато коронавирусът доведе до нови граници, промени ли се усещането ви за лична свобода и вярвате ли, че видимите граници заради коронавируса доведоха със себе си и други – невидими граници, между хора? Или обратно – в трудностите хората са по-сплотени?
За мен границите са интересни в психо-емоционалното им измерение, на което политическото е само под-множество. Усещането ми за лична свобода или граничност остава непроменено. Дори принудителното ограничаване на кратките и многобройни професионални пътувания, които като автор съм задължена да правя, за мен бе облекчение. Така можах да се концентрирам над това, което е творчески и жизнено важно, а не светски важно. Мисля, че е важно да знаем разликата и че преосмислянето на тази разлика бе тема за мнозина. А страхът винаги е бил основен двигател на границите, и страхът от вируса не се различава с нищо. Прави ми впечатление, че заможните общества (вкл. урбанизираните места) като цяло изпитват повече страх от вируса, тоест от мизерията и смъртта, от бедните общества. Това също е интересна невидима граница.

Как пандемията от коронавируса промени живота ви на читател? Започнахте ли да четете повече или по-различни книги?
Да. Открих, че имам нужда да чета по-малко, изобщо да работя умствен труд по-малко, и да се настройвам на тембъра на дните повече, на самото земно време. Затова тази година четох малко в сравнение с други години и основно по тясно специализирани теми, свързани с това, което ме интересува в момента – най-общо казано алхимия и психология, света на невидимите нишки. За мен през 2020-a на преден план бе природата и цяла пролет, лято и есен, а сега и зимата, разчитам планините на северна Шотландия и южна България като вървя през тях и събирам.

Капка Касабова
(снимка: Софийски международен
литературен фестивал)

Последната книга, която прочетохте и която горещо препоръчвате?
По тези причини не мога да препоръчам горещо никаква нова книга. Но в момента чета Outlandish на английския автор Ник Хънт, която предстои да излезе, и ми харесва. Това е пътешествие из непознатите диви места в иначе опитомената и уж позната Европа, например пустинята на Испания и степите на Унгария.   

Помните ли книгите, които обичахте като дете и сега, години по-късно можете ли да ги препоръчате и на съвременните деца и защо?
Илюстрираната Древногръцки митове и легенди на Николай Кун бе любимата ми книга като дете. Защото в нея се съдържа целия човешки и божествен опит. Също много обичах една странна скандинавска новела „В човешки дрехи“ на Лена Крун, за един пеликан, който се маскира като човек, но никога не може да бъде приет от хората.

Преди време в едно интервю споделяте, че философията ви за живот си доближава до думите на Жак Превер “Всичко е загубено, освен щастието”. Можете ли да изброите поне няколко неща, за които спокойно може да кажете “Това е щастието за мен”.
Какъв хубав въпрос. Да застана сутрин с лице към някоя планина, към някое поле, към някоя звезда, или просто с лице към идващия ден, е щастие за мен. Да вървя по някоя пътека, със или без цел, е щастие. Да обичам нещо или някого е щастие. Да напиша или прочета едно изречение, което после искам да препрочета, е щастие. Щастието не се измерва с нищо светско или материално. То е интимно, малко и побира света. Както лисицата казва на Малкия принц, най-важното е невидимо за очите.

Ако не е тайна – има ли нов проект, над който работите в момента?
Да, работя върху книга която ще се казва „Еликсир“.

Снимка на публикацията: Капка Касабова при църквата „Йоан Богослов“ в рибарската махала Канео, Охрид; Фотограф – © ТД; източник – Тоест

Можете да гледате участието на Капка Касабова в Софийски междунаоден литературен фестивал тук:

Ревю за книгата на Какпа Касабова „Граница“ можете да прочетете тук.

Прочетете още:

Капка Касабова спечели Наградата на Британската академия за „Граница“

Капка Касабова спечели британската литературна награда Edward Stanford с „Граница“

Капка Касабова е номинирана за литературната награда на National Book Critics Circle

„Граница“ на Капка Касабова стана Книга на годината в Шотландия

[ + ]